Луличката /Linaria vulgaris/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Живеничеви. Стъблото на луличката е право и голо с височина до 1 м. Листата са последователни, линейно-ланцетни, без дръжки и с малки прилистници. Цветовете на луличката са бледожълти, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката на растението е петделна, сраснала в основата си.
Венчето също е петделно като горния край е със затворено венче, което е образувано от две устни, а долният край е с дълга шпора. Тичинките са четири на брой. Плодът представлява кръгла, двугнездна кутийка, която има ципести, плоски, черни семена. Луличката расте край пътищата, в тревистите места, навсякъде из равнинните и предпланинските райони на България.
Състав на луличка
Билката съдържа алкалоидът пеганин; флавонови гликозиди, сред които неолинарин, линарин, пектолинарин, линаракрин; витамин С и фолиева киселина; плодови киселини; пектин; фитостерин; цианидиновият гликозид антиренинхлорид.
Събиране и съхранение на луличка
Използваемата част на луличка е надземната. Луличката се бере по време на цъфтежа – юни-септември месец. Изсушава се на сянка, като допустимата влажност на изсушената билка е около 12%. Изсушената луличка има неприятна миризма и горчив вкус.
Срокът на годност на целите стръкове е 3 години, на рязаните – 1.5 години. Съхранява се в проветриви и сухи помещения. Луличката може да се закупи и в готов изсушен вид от специализираните билкови магазини, като цената й е под 2 лв. за 50 г.
Ползи от луличка
Галенови препарати от луличка са употребявани в бившия Съветски съюз по време на Отечествената война при хора, страдащи от запек, метеоризъм и атония на червата.
Луличката има много добро пикочогонно, жлъчегонно и обезболяващо действие. Ефекът върху гладката мускулатура се дължи на пеганина. Флавоновите гликозиди в билката увеличават кръвното налягане и засилват сърдечните съкращения. Пеганинът повишава тонуса и увеличава чревните съкращения.
Луличката се прилага като леко слабително и пикочогонно средство, при газове и атония на червата. Билката има и дезинфекционно действие. Употребява се при затруднено дишане и главоболие, болезнено уриниране и за разхлабване.
Луличката засилва перисталтиката на червата и изгонва газовете от червата, като същевременно действа срещу застойни явления. Особено важно за възрастните пациенти е, че билката регулира изхождането по голяма нужда.
Народна медицина с луличка
В българската народна медицина билката се препоръчва при хемороиди, главоболие, увеличена и възпалена простата, нощно и неволно напикаване, жълтеница, глисти, задух, някои кожни заболявания.
Външно приложената билка се препоръчва при хемороиди, циреи, кожни обриви, екземи, за измиване при пъпки на лицето. Помага при възпалени очи и клепачи. Използва се и за борба срещу насекомите. При хемороиди билката действа отбъбващо и обезболяващо, като в същото време спира кръвотечението, особено при вътрешните хемороиди. Луличката улеснява жлъчката при отделянето на жлъчен секрет и предпазва от жълтеница.
Вътрешно приложение на билката – 2 с.л. от луличката се слагат в 500 мл вода и се оставя да ври 5 минути. Пие се 15 минути преди хранене, четири пъти дневно по 100 мл.
Изследователи на действието на луличката посочват и други начини за приложение на билката като очистително и диуретично средство. Шепа луличка, събрана по време на цъфтеж се залива с чаша вряща вода и се запарва. Прецежда се, прибавя се захар на вкус и взема през 1 или 2 часа по 1 с.л.
От семената на луличката пък може да се направи отвара в съотношение 15-30 г на литър вряща вода. Взема се по 1 ч.л. няколко пъти дневно като жлъчегонно и очистително средство.
Вреди от луличка
Внимавайте, защото луличка е отровна билка. Тя дразни стомаха и предизвиква диария, отслабва сърдечната дейност и затруднява дишането. Необходимо е да се прилага много внимателно и то под лекарски надзор, за да се избегнат нежелани усложнения.
Коментари