Бясно дърво

Бясно дърво /Daphne mezereum/ представлява дребен храст от семейство Вълчиягодови. Растението е познато още като божика, вълча жила, вълча ягода, диво лико. Бясното дърво има изправени или възходящи, слабо разклонени стъбла, достигащи до 20–100 см височина. Кората на храста е жълтеникаво сива.

Листата са последователни, събрани в горната част на леторасти, 3—10 см дълги и 2.5 см широки. Цветовете са приседнали единични или на снопчета по 2—5 или в рехави класовидни съцветия. Чашечните дялове са яйцевидни, закръглени или слабо заострени, отвътре влакнести. Венчелистчетата липсват.

Плодът на бясно дърво е костилков яйцевиден яркочервен гол, освобождаващ се от хипантия преди узряване. Бясното дърво цъфти през март и април. Вирее из влажни сенчести и каменисти места из широколистни и иглолистни гори в планините. Разпространено из цялата страна от 600 докъм 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа, Мала Азия и др.

История на бясно дърво

Древногръцката легенда разказва как веднъж Аполон срещнал красивата Дафне и пламенно я обикнал. Но нимфата обягнала, защото преди време Ерос пронизал сърцето ѝ със стрела, убиваща любовта и причиняваща ужасни страдания. За да освободи дъщеря си от тях, речният бог Пелей я превърнал в лаврово дърво. От тази легенда произлиза родовото латинско име на растението – Daphne. Видовото име идва от mezeyin – “убивам”, тъй като е отровно.

Видове бясно дърво

Род Daphne наброява около 50 вида растения, разпространени в Европа, Азия и Северна Африка. В България освен Daphne mezereum се срещат още няколко вида вида.

Странджанското бясно дърво /Daphne pontica/, както подсказва и името му, се среща само в Странджа планина. Това растение има и друго, народно име. Местните хора го наричат „вълче лико", заради жилавата и здрава кора, затова е и много трудно да откъснеш клонка. Въпреки страшните си имена, странджанското бясно дърво е много красиво. То представлява вечно зелен храст между 50 и 100 см.

Листата са обратнояйцевидни и кожести. Разположени са последователно по върховете на клонките. Цветовете му са жълтеникавозелени. Израстват върху едногодишни клонки по двойки на общи дръжки и събрани в скъсени щитовидни съцветия. Странджанското бясно дърво участва във формираното на реликтния вечнозелен подлес, характерен за горите от бук и горун в Странджа. Цъфти през май, а плодоноси от юли до август.

Ниско бясно дърво /Daphne cneorum/ е вечнозелено храстче. Стъблата му са 10-40 см дълги, обикновено полегнали, по-рядко възходящи, разклонени, със сивокафява кора. Листата са 10-18 мм дълги и 3-5 мм широки, продълговати или линейно обратно яйцевидни, целокрайни или леко врязани, тъпи, в основата леко стеснени, приседнали, тъмнозелени, голи, кожести.

Цветовете са правилни, почти приседнали, по 5-8 във връхни главести съцветия по леторастите, по-дълги от заобикалящите ги връхни листа, със силен приятен аромат, с листоподобни, но по - малки, тъпи, голи прицветници. Плодът е овален, влакнест, жълтокафяв. Този вид цъфти от май до юли. Среща се по сухи, каменисти и варовити места. Разпространен е в Западна, Централна и Източна Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия.

Благаево бясно дърво /Daphne blagayana/ е вечнозелен, дребен храст, висок до 30 см, с дълги разклонения, облистени само на върха. Листата му са дълги 3–6 см, обратнояйцевидни, приседнали, голи, кожести. Цветовете са кремавобели, ароматни, приседнали, образуващи на върха на разклоненията снопчета от 10–15 цвята. Плодът е белезникава костилка. Благаевото бясно дърво се опрашва от насекоми и се размножава със семена. Среща се в Централна и Югоизточна Европа.

Лаврово бясно дърво /Daphne laureola/ е вечнозелен храст, младите му клонки са зеленикави, голи. Листата му са дълги 30–120 мм, широки 10–35 мм, най-малко три пъти по-дълги отколкото широки, обратнояйцевидни до ланцетни, кожести, голи, лъскави. Цветовете са жълтеникавозелени, голи, събрани в скъсени щитовидни съцветия, върху едногодишни клонки. Лавровото бясно дърво е разпространено в Западна, Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия), Северна Африка (Алжир).

Състав на бясно дърво

Бясно дърво съдържа кумариновия глюкозид дафиин и отровна жълтокафява смола, наречена мецерсин, с непроучен състав. Цветовете съдържат етерично масло с приятна миризма.

Събиране и съхранение на бясно дърво

За медицински манипулации се употребява кората на бясно дърво, която се обелва през февруари и март, когато започне сокодвижението в растението. С остър нож се правя напречни нарези на разстояние около 15 см.

След това се съединява с по един или два надлъжни нареза, при което кората се обелва лесно. Когато събирате тази билка или извършвате манипулации с нея, не бива да докосвате лицето си, защото дрогата предизвиква силно възпаление на кожата, особена на лигавиците.

При вдишване прах от дрогата се предизвиква раздразнение на лигавицата на носа, глътката и дихателните пътища. Събраният материал се суши веднага в проветриви помещения или в сушилня при температура до 35 градуса. Обработеният материал трябва да се съхранява в проветриви и сухи помещения, настрана от останалите дроги.

Ползи от бясно дърво

Бясно дърво се използва за лечение на подагра, дископатия, ставен ревматизъм, ишиас и др. То има също така загряващ ефект при болки в мускулите. Билката се прилага външно при кожни заболявания и др. В миналото бясното дърво се е използвало при язви и като очистително, но поради неговия токсичен характер не се счита за напълно безопасно.

Откритите в дрогата глюкозидафнин и кумариновото производно, наречено умбелиферон, предизвикват потенциален интерес, тъй като абсорбират светлинните лъчи с дължина на вълната 24400 — 3150 А, които са отговорни за термичните поражения на кожата при облъчване с ултравиолетова светлина.

Като се има предвид, че потъмняването на кожата се осъществява основно от ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 8100—4500 А, то тези вещества могат да се разглеждат като потенциални средства за предпазване от слънчево изгаряне в състава на кремове със защитно действие при слънчеви облъчвания. Засега не се използват в това отношение поради трудното им отделяне от мецереина, който има силно дразнещо действие.

Клонките на бясно дърво се използват също и за плетене на дребни изделия. Растението служи и за боядисване на вълна в жълто и черно. Съдържа етерично масло с нежна миризма на зюмбюл, което се употребява и в парфюмерийната промишленост.

Народна медицина с бясно дърво

Българската народна медицина препоръчва следната рецепта с бясно дърво при кожни възпаление и ревматизъм: Смесват се 4 части кора, 10 части свинска мас и 1 част восък. Всичко това се сварява и след като изстине се прилага локално.

Вреди от бясно дърво

Поети през устата, плодовете и корите от билката са силно отровни. Отравянето протича с явления от страна на стомашно-чревния тракт като болки в стомаха, колики, повръщане, кървава диария, албуминурия, цилиндрурия, хематурия и др.

В 30% от случаите на отравяне се наблюдава смъртен изход вследствие на сърдечно-съдова слабост. Смъртен изход е наблюдаван при консумиране на 10—12 плода, но същевременно са известни случаи на преживяване на интоксикация от поемане на 60 плода.

При отравяне с бясно дърво се прилагат обикновените мерки при алиментарни интоксикации — промивки на стомаха, активен въглен, а също и даване на слузести разтвори с цел намаляване на дразнещото му действие върху стомаха.

Билката е отровна за коне и овце, които изпадат във възбудено състояние при консумирането, откъдето идва и името ѝ. Понякога от бясното дърво опитват само козите и от действието му временно полудяват.