Психолози твърдят, че почитателите на тиквени и слънчогледови семки имат непоследователен и дори опасен за околните характер. Според водещите специалисти афинитетът към семките често крие зад себе си нервност и склонност към насилие.
В науката, изследваща дълбините на човешкото подсъзнание, има цял клон, който изследва и изучава връзката на отношението на човека към храната и особеностите на неговия вътрешен свят.
Учените, посветили работата си в тази област на психологията, смятат, че по това, което ядем, може да се разбере какво човек крием в подсъзнанието си и как това рефлектира на отношенията със заобикалящия ни свят.
Последно проучване на експертите, търсещи връзката на хранителните навици с поведението, сочи, че страстните любители на семките са неспокойни по характер.
Те крият истинската си същност, като в същото време трупат злоба и агресия към всички в тяхното обкръжение, дори и членовете на собствените им семейства.
Те не изразяват гласно чувствата си и семките за тях са вид отдушник. За околните такива хора са приятни и дори добри, но отвътре те са изпълнени с гняв.
Тези тежки квалификации се отнасят за хората, които не могат дори и ден без да хапват семки, а не за тези, които обичат да опитват вкусните ядки от време на време.
Механизмът при любителите на семките е както следва - Какво правим със семките? Гризем, задавайки непосилна работа на зъбите. Никой не поглъща семките, не ги смила с миксер.
За тези хора психолозите смятат, че същността на яденето на семки се състои в това те да бъдат раздробени, натрошени, смачкани, което от гледна точка на психиката е израз на агресията, която толкова съвестно трупат у себе си любителите на семки.
Семките за този вид хора са вид средство за потискане на стаената злоба и начин да не избухнат и да наранят околните. Експертите обаче отбелязват, че рано или късно, ако не потърси квалифицирана помощ, това ще стане, без значение от изяденото количество ядки.
Коментари
Като изядете едно пакетче семки така пак ще си говорим. Усещането е странно , но е положително.
Нещо като освободеност се постига. Хайде психолозите да ми го разтълкуват ако могат :)