Моите форумни теми

Тревисто двугодишно растение с изправено стъбло високо 50-100см. Първата година образува само листна розетка. На втората година образува цветоносно стъбло. Приосновните листа са бъбрековидни или сърцевидни с дълги дръжки, нагоре преминават в сърцевидни или триъгълно сърцевидни, приседнали към стъблото. Периферията на всички листа е тъпо назъбена. Цветовете са бели събрани в гроздовидно съцветие. Цъфти от април до юли. Плодът е шушулка. Среща се в цялата страна по по-влажни и сенчести места, в гори, покрай пътища, горски поляни и храсталаци. Произлиза от Европа. Инвазивно в Северна Америка. Чесновата трева е една от най–старите подправки, които са се употребявали в европейската кулинария. Археологически останки доказват, че растението се е използвало още в дълбока древност. Изследвания на останки от храна по глинени съдове намерени на датското крайбрежие на Балтийско море доказват наличието на различни растения. Едно от тях със сигурност е идентифицирано като чеснова трева. Находките от неолита са на възраст между 5800 и 6150г. Това преобръща представите за употребата на растенията за храна от древните европейци. Преди се е смятало, че в древността растенията са използвани само заради хранителната им стойност. Но чесновата трева е бедна на хранителни вещества и присъствието ѝ в храната може да е породено единствено от желание да се придаде по-приятен вкус на ястието. Притежава слаб чеснов мирис, на което дължи името си. Консумира се като заместител на чесъна – предимно в прясно състояние в салати или като подправка. Нарязани на ситно, листата на чесновата трева са се използвали за овкусяване на салати и сосове. Понякога са употребявали дори по–младите цветове, които придават на ястието както лек вкус на чесън, така и на горчица. Свежото растение има леко горчив вкус, затова някои предпочитат да го попарят или бланшират преди готвене. Когато се изсуши миризмата намалява поради изпаряването на етеричното масло, което се съдържа в нея. Изсушеното растение се използва широко и като билка. През есента могат да се съберат семената и корените на лъжичината. Те също са ядливи. В зависимост от мястото, където е расло растението, вкусът им може да е по-остър и близък до ряпа или синап или по-мек и дори сладникав.