Tелчарка /Polygala/ е род покритосеменни растения от семейство Телчаркови /Polygalaceae/. Родът включва едногодишни, многогодишни растения или полухрасти и храсти. Стъблата при основата често са с приосновни или странично развити розетки и с целокрайни, последователни или събрани в снопчета стъблови листа. Съцветието е връхно или странично разположен грозд. Цветовете са двуполови, неправилни, двустранно симетрични, в основата с 3 прицветника.
Чашката е съставена от 5 неопадващи лисчета - 3 външни, по - къси и тесни, често венчевидно обагрени, горното понякога в основата си подуто и 2 по - дълги, венчевидни, вътрешни (крилца) с 1-6 анастомозиращи или разклонени жилки. Венчелистчетата са 3, повече или по-малко сраснали в основата си в тръбица, а към върха със свободни дялове. Най - долното венчелистче на върха са с кичур от дихотомично (вилужно) разклонени или прости, често събрани в снопчета нишки, или плитко наделени гребеновидни пластинки. Тичинките са 8, дръжките им са повече или по-малко сраснали с венечната тръбица.
Прашниците са едногнездни, отварящи се към върха, с бразда. Плодникът е с горен двугнезден яйчник. Плодът представлява сплесната гръбнокоремно, двугнездна, по края повече или по - малко крилата кутийка, приседнала или на карпофор, във всяко гнездо с по едно влакнесто, снабдено с триделен придатък семе.
Видове телчарка
В България естествено разпространени са около 15 вида. Голяма телчарка или Polygala major Jacq. е многогодишно тревисто растение. Стъблата ѝ са изправени или въздходящи, високи 20 -35 см, често вдървенели, няколко до многобройни, със или без стерилни издънки, късо къдраво влакнести. Листата са 10 - 25 мм дълги, 1.5 - 2.5 мм широки, към основата и върха стесняващи се, ланцетни, линейно - ланцетни или линейни, с 1 неразклонена жилка, по повърхността голи, по жилката късо къдраво влакнести. Съцветията са връхни, рехави или гъсти, 30-40 - цветни. Крилцата при цветовете са 9 - 13 мм дълги, 3-4 мм широки, при плода 11-14 мм дълги, 3, 5 - 5 мм широки. Венчето е по - дълго от крилцата, извито нагоре, синьо, розово, бледовиолетово, гълъбово или бяло. Този вид зацъфтява юни - юли. Разпространен е във всички флористични райони. Освен у нас се среща и в Централна и Южна Европа, Кавказ, Западен Сибир, Югозападна Азия.
Горчива телчарка /Polygala amara L./ е многогодишно тревисто растение, високо до 20 см, с разклонено в основата си стъбло. Листата са обратно клиновидни, заоблени, ланцетни или обратно яйцевидни, приосновните образуват розетка, а стъблените са последователни. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия с три прицветни листчета. Чашката е петлистна, като двете странични листчета, наречени крилца, са по - големи и подобно на венечните листа в синьо-виолетово, по - рядко в бяло или розово. Венчелистчетата са три, срастнали както помежду си, така и с тичинките, които са 8 и са разположени срещуположно в две групи по 4. Плодът е сърцевиден, двугнезден, с по две семена във всяко гнездо. Горчивата телчарка цъфти юли-август.
Алпийска телчарка /Polygala alpestris/ представлява многогодишно тревисто растение. Стъблата на този вид са високи 7 – 15 см, възходящи, единични или по няколко, без стерилни издънки в основата. Листата са ланцетно - елиптични с една неразклонена жилка. Съцветията са връхни, гъсти, с 5 – 20 цвята. Чашелистчетата са еднакви, прави, по ръба ципести. Крилцата са по - дълги от кутийката, по - тесни или равни на нея, с 3 – 4 слабо разклонени жилки, розови. Венчето е равно на крилцата, розово до виолетово, тръбицата в основата слабо подута, венчелистчетата в основата с ушички. Кутийката е сърцевидна, крилата, на върха вдлъбната. Семената са влакнести, дълги до 2.5 мм. Цъфти от май до юли. Размножава се чрез семена. Вирее по тревисти места, изключително на варовит терен, но популациите са малочислени.
Polygala sibirica или сибирска телчарка е многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи до 30 см, изправени, влакнести. Листата са последователни, линейни до тясноелиптични, островърхи. Съцветията са гроздовидни, странично разположени. Две от чашелистчетата много по - едри от останалите 3, обгръщат венчето отстрани. Венчето е синьо - виолетово, с тръбовидносраснали листчета, едното от които на върха силно нарязано и ресничките образуват гъст кичур. Плодът е сплескана сърцевидна кутийка. Сибирската телчарка цъфти от май до юни. Размножава се вегетативно и със семена. Вирее върху плитки хумусно - карбонатни почви и по пукнатините на варовити скали на склон с южно изложение.
Видът се среща в Североизточна България (северно от с. Кошов, Русенск. Освен у нас вирее и в Източна Европа (Централна и Източна Румъния, Южна Русия и Украйна), Азия.
Отглеждане на телчарка
Много подходящ за засаждане в алпинеуми е P. calcarea. Този вид произлиза от Европа. На височина растенията достигат не повече от 8 см, но се разклоняват, достигайки диаметър до 30 см. Засадени на това разстояние, скоро те оформят плътен зелен килим с многобройните си стъбълца, осеяни с дребни листенца. От май до август този килим засиява от дребните сини цветчета, които го покриват изобилно. Те са събрани от 6 до 12 в дълги до 5 см съцветия.
В алпинеуми се развива добре и P. chamaebuxus. Видът води началото си от планинските райони на Европа. Растенията достигат до 15 см височина и също се разстилат на около 30 см. Разклоненията, с многобройните си овално удължени, тъмно зелени листа, образуват чудесен килим. Той се отличава с орнаменти, съставени от кремавожълтите цветчета, които от външната страна понякога са пурпурни.
И двата вида виреят на различни видове почви, но изискват еднакво внимание и грижи. Телчарката ще се радва на слънчево място, P. chamaebuxus може да понесе и лека полусянка. Растенията се размножават чрез семена. Засяват се през есента или пролетта в сандъчета с лека почвена смес, съставена от листовка и пясък. Много важно е да са на закрито. На постоянно място се изнасят, чак когато растенията укрепнат. През лятото се изнасят на балконите и се поливат редовно. Подхранва се през 15 дни. Когато се внесат за презимуване, растенията се поливат съвсем оскъдно.
Състав на телчарка
Телчарката съдържа тритерпенови сапонини, фитостероли, амониеви бази, етерично масло, тлъсто масло, свободни захари, слузни вещества.
Събиране и съхранение на телчарка
За медицински цели се събират корените на горчивата телчарка. Корените се вадят есента - септември - октомври. След това се почистват от пръст и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените корени са с кафеникав цвят, без мирис и с горчив вкус. От 5 кг извадени корени се получава 1 кг изсушени.
Ползи от телчарка
Поради съдържанието на сапонини корените на телчарката имат секретолитично и отхрачващо действие, те усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействат за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети. Билката помага и при остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателните пътища. Прилага се още при катари на стомашно-чревния тракт. За външна употреба се препоръчват водните извлеци при лечение на фурункули, гнойници и др.
Народна медицина с телчарка
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за отвара от телчарка: Прави се запарка от 2 чаени лъжички билка и 400 мл вряла вода. След изстиване отварата се прецежда и се приема по 1 кафена чашка 3 - 4 пъти на ден.
