Много хубава идея. Направих ги по рецептата, но си позволих да поръся и див лук (резанец, шивес, салатен лук - кой както го знае) - подправка, коята при мен е почти универсална и която се комбинира чудесно с картофите.
Гледам че се е заформил спор около историята на салатата и общо взето всеки от коментиращите е прав, но не съвсем. Реших да се включа в тази отдавнашна дискусия с цел да споделя информация (далеч съм от мисълта да се заяждам), защото за мен готвенето е чудесно занимание, а още по–хубаво е когато спомага да си обогатим общата култура.
Салатата е с белгийски произход (не френски). Измислена е през 1860г. от белгийския готвач Люсиен Оливие, който навремето е бил главен готвач в реномирания тогава московски ресторант Ермитаж и е пазил в тайна оригиналната рецепта. Един ден, асистентът му успява да го отдалечи от кухнята,да запише продуктите и да налучка композицията на салатата и соса й.
По–късно този помощник–готвач бива назначен като главен готвач в друг ресторант, където предлага салата подобна на тази на Оливие с името "Столична салата". Но посетителите на ресторанта установяват че сосът на салатата (обикновено майсторлъка на подобно ястие) не е толкова вкусен, колкото този на Оливие. Знае се че той наподобява майонеза, съдържаща балсамов оцет, горчица и провансалски зехтин, но точните пропорции са загадка и до днес.
Асистентът на Оливие продава рецептата си на няколко издателски къщи, което води до нейното банализиране. Редките, скъпите, сезонните или трудните за приготвяне съставки постепено биват заместени от по–достъпни продукти до получаването на днешнИте рецептИ – по–евтини и по–лесни за реализиране. Това опростяване и умножаване на варианти се дължи най–вече на Руската Революция от 1917, когато има недостиг на хранителни продукти, а може би съдържанието на салатата зависи и от регионите.
Салатата добива популярност в много държави, обитавани от руснаци. По време на комунизма, тя става популярна и в България. В Иран пък заменят шунката (според българския вариант) с пилешко месо (нали арабите не ядат свинско). В Испания заместват шунката с риба тон и добавят печени чушки. Във Франция – наденица, гъби, омар, трюфели (едни от най–скъпите гъби), лангуста, аншоа (общото между нашия и френския вариант са само киселите краставички). Май всичко е според регионите и всяка една салата е бледо подобие на "Салатата на Оливие" и/или на "Столичната салата", които не съдържат нито картофи, нито ябълки, но пък имат фазан, черен хайвер, раци, трюфели... продукти, които по принцип не са по джоба на всеки.
Така че вместо да се препираме, нека се любуваме на предложението на Ефрозия, което е много вкусно (до сега не бях слагала орехи в тази салата, но се получи много добре).
Мерси за вниманието.
Пешо, такъв тон може да държите на майка си и на хората около вас – явно ви го позволяват. Това че съм предложила нещо не означава че трябва да търпя арогонтно поведение, било то че рецептата не ви е харесала или пък не ви се е получила. При мен се получава и си я харесвам, значи явно вие не "струвате". Ако имате по–конструктивна критика, или предложение, което би подобрило рецептага, моля доизкажете се. Ако е просто да се заядете – вземете си партакешките и отидете на страница на коята резептата ви харесва и й се любувайте – тук, с подобен коментар, не сте необходим.
Чудесен сладкиш. Мисля, че любителите на Наполеон (като мен) ще са най–щастливи. Само ще помоля да не му давате това изкелефещено име МИЛФЛЕЙ – съвършено грешно е и звучи грозно. Чете се в краен случай МИЛ–ФОЙ (жалко, че не мога да пиша на латиница, за да ви убедя).
Ако правите кафе ще е за кафе. Но пише сладкиш, а не кафе. :)
Аз използвам сладкарска сметана без захар за сладкиша, защото ми е достатъчно сладко така. Да си призная не знам какво има на нашия пазар в момента.
Помня, че на времето имаше една сметана Хопла, каято си имаше вътре захар, но определено не съм я ползвала и не знам какво ще се получи като вкус (да не стане прекалено сладко) – никога не съм правила сладкиши в България и не знам как са сметаните на вкус.
Извинявам се за недауточнението.
1973 година – появата на рачешките рулца. Бабата на Цвети определено е била жива.
А преди рачешките рулца е имало (и има) и бяла риба (хек и треска – основна съставка на въпросния деликатес) и раци, така че не виждам къде е проблема.
Преди да се присмивате на жената, посъберете малко обща култура.
Хоп още едно попълнение в готварското тевтерче. Аз зная друга рецепта за салата с това наименование, но знам също, че вариантите в кулинарията са много.
1. Какво общо има Англия с кишът?
2. То и "Киш Лорейн" не е "Лорейн", а "Лорен".
3. Има рецепти за ронливо тесто с мая. Даже тестото става по–леко и по–въздушно така. А пък в някои райони французите (защото кишът е френско ястие) използват даже тесто за хляб. Така че, специално за това ястие, английските готвачи са толкова мярка за сравнение, клкото и българските.
4. В солените ястия сметаната може да бъде подменена с кисело мляко.
5. Англичаните, както и останалите западни държави не ползват кисело мляко, защото киселото им мляко е чиста химия и не става за готвене : или горчи или сладни и не може да се сгъсти при готвене. То и за подквасване не става. На малкия пръст не може да се намаже на българското кисело мляко. Не виждам какъв е проблема в България да си готвим с кисело мляко.
Аман от префърцунени българи, които пишат колкото да покажат, че са (били) в чужбина.
Моите коментари