Мандрагората /Mandragora/ е род покритосеменни растения, които принадлежат към семейство Картофови. Родът обхваща няколко вида, които са разпространени в Средиземноморието, Хималаите, някои части на Азия. Името й произлиза от гръцките думи “mandra” – обор и “agauros” – вреден.
Мандрагората достига височина до 30 см и притежава силна миризма. Листата ѝ са меки и овални, оформящи кръг около стеблото. Цветовете наподобяват малко топче, което е образувано от пет венчелистчета. Могат да бъдат сини, бледозеленикави или пурпуни.
Мандрагората разцъфва през пролетта. Коренището е кафяво отвън и бяло отвътре. С годините може да достигне дължина 60-80 см.
Състав на мандрагора
Корените на мандрагора съдържат психоактивни алкалоиди. Освен алкалаоиди растението е богато и на други патогенни съединения. В състава на мандрагората влизат атропин и скополамин /първият серум на истината/. На теория тези вещества са много опасни и дори смъртоносни.
История на мандрагора
Мандрагората е считано за едно от най-силните магически растения в окултизма. Мандрагората привлича вниманието на маговете върху себе си заради формата на корена, която наподобява човек.
Разделят мандрагората на мъжки и женски корен, в зависимост от това на какво прилича.
В древността се е считало, че мандрагората може да убие човек при изкореняване. При изваждането коренът пронизвал съзнанието на човек със силен писък. Древните араби вярвали, че коренът от мандрагора е обитаван от демон. Древните гърци пък считали мандрагората за растението, от сока на което Цирцея превърнала спътниците на Одисей в прасета.
Друго вярване с мандрагора, което датира от Средновековието, гласи, че вещици беряли магическото растение нощем под бесилките, на които били обесвани неразкаяли се престъпници, след което миели корена с вино, завивали го с кадифе и коприна, хранели го с хляб, краден от църквите по време на причастие. Накрая носели корена на самия Дявол.
Халюциногенните съставки в мандрагората се проявяват, когато определени нейни вещества се втрият в кожата и достигнат до кръвообращението. Това отчасти обяснява защо вещиците са изпадали в транс и си внушавали, че летят върху метли и други предмети.
Мандрагората се използвала като съставка на любовни елексири. Коренът се използвал и като средство за защита от магия. Счита се, че с мандрагора може да бъде изработен силен амулет за придобиване на пари.
В един древен ръкопис мандрагора е представена като Дървото на познанието, от което Адам и Ева откъснали забранения плод. В Стария завет мандрагората се среща и под наименованието „ябълка на любовта“.
Избор и съхранение на мандрагора
Корени от мандрагора с човешка форма почти не се намират. Като цяло в Европа е много трудно да се намери това растение, освен ако не се отглежда в частни градини или парници. В нашата страна мандрагора не се среща, може да се закупи от по-големите окултни магазини, но на солени цени. Коренът от мандрагора се продава пресован и е представен под формата на тинктура.
Употреба на мандрагора
Още асирийците използвали мандрагората като силно обезболяващо и сънотворно средство. Хипократ считал, че в малки дози мандрагората е ефикасен лек срещу депресии и страх. Смята се, че мандрагората е мощен афродизиак, даряващ своя притежател с голяма полова мощ.
Различните източници описват многобройни начини за използване на мандрагора. Сокът от мандрагора се извлича от листата, плода или стеблото.
Съвременната употреба на мандрагората е свързана предимно с вуду вярванията. Използва се в различни масла, отвари, благовония, амулети.
Вреди от мандрагора
Както при повечето билки, така и при мандрагората предозирането води до неприятни здравословни последици. Признаците за натравяне са гадене, спазми, сънливост, отслабване на мускулите, халюцинации. Не са изключени и непоправими вреди – кома, загуба на памет и дори смърт. Поради изброените негативи експериментирането с мандрагора е напълно нежелателно.
Коментари