Горицветът /Adonis Vernalis/ представлява медоносно многогодишно тревисто растение, което достига височина на стъблата до 40 см. Горицветът е познат още под наименованията зайчи мак, слети коса и жълт божур. Принадлежи към семейство Лютикови.
Горицветът има дебело коренище с многобройни чернокафяви до черни на цвят корени. От това коренище израстват множество прави стъбла, покрити с власинки. Стъблата на горицвета са гъсто облистени, а в основата си са обвити с кафяви ципести люспици.
Листата са последователно разположени. Те нямат дръжки, заострени и пересто нарязани са, с теснолинейни целокрайни дялове. Приосновните и средните му листа обгръщат стеблото.
Цветовете на горицвет са едри и златистожълти, изправени и единично разположени. Плодът на растението е овален, зеленикав, съставен от 30-40 гъсто разположени влакнести орехчета. Горицветът цъфти през март-май.
Състав на горицвет
Горицветът съдържа над 15 сърдечно действащи гликозиди, кооито в химично отношение са много близки до съдържащите се в момината сълза. Горицветът има богато съдържание на флавоноиди, сапонини, смолисти вещества, фитостерин, холин, аконитова киселина. От дрогата има изолирани две фракции на гликозиди, които оказват действие върху сърдечната дейност.
Първият е адонизид, който е лесно разтворим в алкохол и вода, но неразтворим в хлороформ. Вторият е адонивернозид – лесно разтворим е в хлороформ и алкохол, но не се разтваря във вода.
Събиране и съхранение на горицвет
Горицветът цъфти през месеците март-май. Горицветът расте по пасища и сухи ливади, както и в каменисти местности в някои части на Западна, Източна и Северна България, Пернишки, Софийски и някои други райони на страната.
Използва се цялата надземна част на билката, отрязана на 20 см от върха, събрана от началото на цъфтежа до образуването на първите зелени плодчета на горицвета. Горицветът се суши много бързо. Изсушената билка трябва да има зелен цвят на листата и златистожълт на цветовете, без миризма, но с горчив вкус.
Ползи от горицвет
Гликозидите в горицвет увеличават силата на сърдечните съкращения и забавят ритъма, разширяват коронарните съдове, като същевременно отстраняват отоците при сърдечно болните.
По този начин съставките на горицвета подпомагат работата на сърцето при органични и функционални сърдечни заболявания, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност. Билката се препоръчва и при ниско кръвно налягане, както и като нервоуспокоително средство при неврози. Горицветът се използва и като диуретично средство.
За да си приготвите запарка, 1 с.л. ситно нарязана дрога от пролетен горицвет се залива с 300 мл вряща вода и се оставя да кисне около два часа. Отварата се прецежда и се пие по 1 с.л. 3-4 пъти дневно преди хранене.
Основните показания за приложение на горицвет са при декомпенсиран сърдечен порок, нарушения в проводимостта на сърцето, тахикардия, хронична сърдечна слабост. Функционални неврози, бъбречните заболявания, които придружават сърдечно-съдовата недостатъчност също са индикации за прилагане на билката или препарати на основата на пролетен горицвет.
Горицветът се прилага и като успокояваща дрога. Той понижава възбудимостта на централната нервна система, проявява противогърчови ефекти и се противопоставя на действието на редица конвулсогенни средства /кокаин, камфора и др/. Много често се съчетава с бромид, валериан и други препарати.
Вреди от горицвет
Горицветът е отровно растение, поради което трябва да се използва само с лекарско предписание и под лекарски надзор. При появата на негативни странични ефекти веднага потърсете медицинска помощ.
