Валериана /Valeriana officinalis/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Двусемеделни, познато още като дилянка. Има право стъбло, набраздено надлъжно и цилиндрично, с височина до 1.5-2 метра. Листата са бледорозови, а плодът наподобява яйцевидно орехче със светлокафяв цвят и хвърчилка.
Коренището е късо и дебело, а от основата му излизат многобройни снопчести, надебелени коренчета. Цветовете на валериана са бели и лилави, събрани в щитовидни съцветия. Периодът на цъфтеж е от началото на пролетта до май-август.
Валериана се използва като лечебно растение още в древността, най-ранни данни за което има от Древна Гърция и Рим. Пръв нейните свойства описва Хипократ, а по-късно Гален започва да я препоръчва като лек срещу безсъние. В Швеция през Средновековието е слагана в дрехите на младоженеца, за да отблъсква злите елфи.
Състав на валериана
Билката валериана съдържа борнеол, камфен, лимонен, изовалерианова киселина. Съдържа от 0.1 до 2% етерично масло. Най-голямо лечебно значение имат съдържащите се монотерпенови алкалоиди актинидин и валериани, както и валеопотриатите.
Събиране и съхранение на валериана
Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие, но през 2012 е забранено събирането на валериана като билка от естествени нужди за производствени и търговски нужди. Препарати с валериана могат да се закупят от аптеките и специализираните магазини. За лечебни цели се използват корените на валерианата.
Ползи от валериана
Корените на валериана действат успокояващо при безсъние, имат ефективен сънотворен ефект. Валерианата се използва при психическа и нервна преумора, нервна възбуда, неврози и сърцебиене от нерви.
Прилага се за лечение на епилепсия, но в комбинация с други билки. Валерианата има отличен уравновесяващ ефект – при умора помага за мобилизиране на нервната система, а при превъзбуда засилва задръжните процеси в главния мозък. Има успокояващо действие върху централната нервна система.
Освен при различни нервни състояния валерианата се използва при гуша, болезнена менструация, климактирични нарушения, истерия, мигрена. Отслабва спазмите на гладката мускулатура и регулира сърдечната дейност.
Прилага се в начален стадий на хипертонична болест, при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др. Валериана успокоява острата възбуда в резултат на психически травми. Има полезно лечебно действие при нарушения в коронарното кръвообращение, успокоява пулса.
Народна медицина с валериана
Воден извлек от валериана се прави като 1 с.л. ситно нарязани корени се изкисват в 1 ч.ч. вода за 24 часа, след което се прецеждат. Водният извлек се използва за инхалации при болестни състояния, причинени от нервни разстройства.
Инхалациите с валериана имат много добро сънотворно действие, нормализират сърдечната дейност и повишават самочувствието.
Масаж е етерично валерианово масло се препоръчва при стомашно-чревни спазми, които се дължат на нервни смущения. Вани с отвара от валерианови корени се прилага за успокояване на нервите при неврози, действат сънотворно без да имат отрицателните странични ефекти на хапчетата за сън.
Под формата на тинктура валериана се използва за лечение на синдром на неспокойните крака. Това е състояние, при което човек усеща, че трябва постоянно да движи краката си, за да спрат спазмите. Неприятните симптоми обикновено се засилват нощем.
Народната фитокозметика препоръчва използването на валерианово масло при свръхчувствителност на кожата на нерна почва. Взема се едно коренище, нарязва се на ситно и натъпква в бутилка от 200 мл до горе, залива се със зехтин и се запушва добре.
Бутилката трябва да престои за 2 седмици на слънчево място. След този период кожата започва да се маже с получения зехтинов извлек.
Вреди от валериана
Като цяла валериана е изпитано лечебно средство без странични ефекти, приложението ѝ изисква повишено внимание при хора със свръхчувствителност. При продължителна употреба или предозиране се получават симптоми като сънливост, замайване, увеличаване на кръвосъсирването и храносмилателни проблеми.
Коментари