Да отидеш в Турция и да не изпиеш чаша ароматно турско кафе, е като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Турското кафе е нещо много повече от одобряваща напитка, то е състояние на духа.
В южната ни съседка кафето е на особена почит, не толкова заради вкусовите му качества, колкото заради мястото, което заема в културната традиция на Турция.
За никого не е изненада, че ЮНЕСКО официално включи Турското кафе в списъка за опазване на нематериалното културно наследство на света. Решението за това беше взето на заседание на Комитета на ЮНЕСКО, което се проведе в столицата на Азербайджан, Баку.
Повече от 800 представители на 116 държави са участвали в заседанието. Комисията е обсъдила общо 38 предложения в т.ч. предложението турското кафе да бъде призната за световно нематериално културно наследство.
Решението за обявяването на ароматната напитка за културна ценност е било взето с голяма мнозинство.
Мястото, което кафето заема в турската култура, е от особено значения. Съседите ни го използват като средство за общуване. То е част от редица традиционни за турското общество ритуали.
Без него не минава нито едно сватосване, гостуване или обикновен задушевен разговор, защото, както казват в Турция: „Сърцето търси раздумка, кафето е просто предлог“.
Турското кафе е поредната традиционна културна ценност, която попада под егидата на ЮНЕСКО. Преди него за световни културни ценности бяха обявени други десет характерни за Турция занимания, обичаи или изкуства.
Под официалната закрила на ЮНЕСКО попадат прословутите мазни народни борби, които се провеждат ежегодно в Кърпънар, Одринско, както и старинният театър на сенките Карагьоз и Хадживат и др.
Южната ни съседка се готви да предложи на делегатите на ЮНЕСКО да включат в защитения списък на световните културни ценности и уникалното изкуство ебру.
Ебру представлява изящна техника за рисуване върху водно повърхност, след което рисунката се „отпечатва“ на лист. Традициите на ебру датират още от епохата на Османската империя.
Коментари