Зимзеленът /Vinca major/ представлява вечнозелено многогодишно тревисто растение, което произхожда от Западна Европа. Среща се в Централна и Южна Европа, Турция и др.
В българската народна медицина се прилага като лек при кръвоизливи от носа, като затягащо средство при диарии и др. Използва се надземната част на растението.
В България зимзеленът вирее като декоративно растение, отглежда се много често в градините, гробищата и парковете. Разпространил се е и като подивяло растение.
Видове зимзелен
У нас най – разпространени са трите вида зимзелен – голям, малък и тревист.
Големият зимзелен /Vinca major/ е вечнозелено, многогодишно тревисто растение от семейство Тойнови. Цветоносните стъбла са изправени, дълги до 20 см, разклонени, стелещи се и често вкореняващи се по възлите. Листата на растението са срещуположни, целокрайни, сърцевидни, блестящи, кожести, с къси дръжки, напълно голи по ръбовете, презимуващи.
Цветовете на зимзелена са сини или виолетови, едри, излизащи поединично от пазвите на листата, прикрепени на дълги дръжки. Плодът е удължен във формата на вретено, изграден от две самостоятелни части, с по 6-8 гладки, кафяви семена. Обикновено билката цъфти към края на пролетта, а понякога и през есента.
Малкият зимзелен /Vinca minor/ също е вечнозелено, многогодишно тревисто растение от семейство Тойнови. Има почти същите характерни особености като големия зимзелен. Различава се от него с по-малките размери на листата и цветовете, както и с елипсовидните си листа.
Тревистият зимзелен /Vinca herbacca W.et K./ е диворастящ зимзелен. Той се различава от другите два вида от рода Винка /Vinca/ с дъгообразно извити и вкореняващи се върхове на стъблата и с продълговато яйцевидни, по краищата ресничести, тънки, опадащи през зимата листа.
Находища на диворастящ зимзелен има из нашите усойни, сенчести и влажни места, с преобладаващи букови и габърови гори, от 55 до 750 м надморска височина. В България диворастящата билка почти не образува плодове и семена.
История на зимзелен
Лечебните свойства на зимзелен /зеленика, самодивско цвете/ са описани още през ІІ век в Римския Хербариум от Луций Апулей. В него е записано, че растението било използвано срещу „дяволска болест” и обладаване от демони, за предпазване от змии и диви зверове.
Вярвало се е, че когато има любов, зелените листа на зимзелена, в различни комбинации на приготвяне, изцеряват множество нервни болести, повишено кръвно налягане и кожни обриви.
Отварите, създадени от тях, действат противовъзпалително, противосептично, кръвоспиращо и понижават кръвната захар. Смятало се е още, че зимзеленът е цвете с магическа сила и мощ, което пази от зли сили.
Състав на зимзелен
Листата на дребния зимзелен съдържат от 0.30 до 0.50% алкалоиди, производни на индола. Изолирани са около 50 алкалоида, между които преобладаващо е количеството на алкалоида винкамин.
Съдържат и флавоноидите рутин, робинин, и кемпферол, урзолова и хлорогенова киселина, дъбилни вещества и др. Установено е, че дрогата от дребен зимзелен действа хипотензивно и като хемостатично средство при кръвоизливи от носа.
От проведените изследвания върху диворастящия зимзелен е установено, че съдържащите се в него алкалоиди, особено винкаминът, понижават кръвното налягане.
По характера на своето действие тези алкалоиди се доближават до алкалоидите на индийския храст рауволфия серпентина, от който се получава известният резерпин. От надзмената част на големия зимзелен са изролирани активни вещества като винкамидин, виноксин, вицин, винцезин, изовинкамин и др.
Отглеждане на зимзелен
За засаждане на зимзелен се избира място, което е в частично слънце до пълна сянка, с добър дренаж. Растението е подходящ избор за почвено покритие на сенчести площи. Върху влажна почва зимзеленът ще има по-енергичен растеж.
Обикновено растението се засажда под големи дървета, където ще изпита недостиг на светлина. Постигането на силен растеж не е проблем за тези растения, така че, ако това е проблем, трябва всяка година да контролирате растежа им. Зимзеленът цъфти в почви, богати на хумус, но толерира и по-бедните почви.
Зимзеленът се смята за доста агресивно растение. Големият зимзелен е по–малко издръжлив на суши и големи зимни студове. Vinca minor понася малко повече слънце, отколкото Vinca major.
Иначе този тип инвазивни растения са енергични производители и са склонни успешно да попълват площи. Зимзеленът успешно се е наложил като предпочитано цвете за украса и на балкони - засаден в саксии или висящи кошници.
Събиране и съхранение на зимзелен
Билката се бере от май до юни. Отрязва се цялата облистена надземна част на растението по време на цъфтежа, като същевременно се почиства от вдървенели стъбла, пръст и други примеси. При брането трябва стъблата да се отрязват, без да се скубят, за да не се унищожава растението.
При култивираните форми след отрязването на стъблата растенията наново се развиват и до края на сезона може да се получи още една реколта. При брането и съхранението зимзеленът не бива да се смесва с другите видове от същия род.
Събраният и почистен материал се навързва на китки, които се окачат на телове, пирони и др. Дрогата може да се изсуши в сушилня при температура до 55 °C.
Готовата дрога и след сушене е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус. От 1 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
След като билката се изсуши, се съхранява предпазливо в проветриви помещения, настрана от неотровните дроги.
Ползи от зимзелен
Зимзеленът има очистително, потогонно, противовъзпалително и антисептично действие. Той притежава способността да успокоява нервната система. Разширява мозъчните кръвоносни съдове, премахва главоболието, дължащо се на спазми на тези съдове.
Зимзеленът повишава тонуса на вените, засилва мозъчното кръвообращение, подобрява снабдяването на мозъка с кислород. Билката намалява исхемичните зони при мозъчен инсулт и подобрява функионалното състояние на миокарда. Действа благоприятно при кризи от вестибуларен характер, придружени със световъртеж, шум в ушите, разстройство в кординацията на движенията.
Малкият зимзелен понижава нивото на кръвната захар, подпомага бъбреците, като умерено увеличава тяхната урино-образуваща функция. Дрогата се прилага успешно още при атеросклероза, хипертонична болест, исхемия, нервосензорна глухота, ототоксични неврити.
Зимзеленът помага дори при намалено обоняние и някои очни заболявания. Известно е и външно прилагане на дрогата. Отвара от зимзелен се използва при сърбеж и кожни обриви, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната лигавица.
Българската фармацевтична промишленост използва зимзелена за приготвяне на препаратите винкапан и винкадрекс, притежаващи хипотензивно действие при леки форми на хипертония.
Народна медицина със зимзелен
Българската народна медицина препоръчва отвара от малък зимзелен при треска, малария, кашлица, кръвохрачене. Отвара от листа на малък зимзелен се приготвя, като 1 чаена лъжичка листа се варят в 250 мл вода в продължение на 15–20 мин.
Тази доза е еднодневна и се разделя на три приема. Отварата се прецежда и се пие на гладно преди хранене. Външно отвара от билката се използва при възпаление на устата, за жабурене при зъбобол и за компреси при мокри екземи и кожни изриви.
В нашата народна медицина се употребява и тревистия зимзелен, наречен още женски бръшлян, любика, черковно цвете. От неговите листа се
, който се приема при диария и дизентерия, ползва се и за промивки при рани.
Вреди от зимзелен
Зимзеленът може да причини отравяне и не бива да се употребява без лекарски контрол.
Коментари