Съсънка

Съсънка или анемония /Anemone/ е род от над 120 вида цъфтящи многогодишни растения от семейство Лютикови, разпространени в Средиземноморието, Мала Азия, Южна Европа и Китай. Лековитият ефект на съсънката е бил установен още преди векове. Древните римляни приготвяли от растението отвара, която приемали при треска, а индианците употребявали съсънката за лечение на прободни рани.

История на съсънка

Съсънката вирее в много страни и затова съществуват различни поверия за произхода ѝ. В Швеция се смята, че лечебната билка цъфти, когато прелетните птици се връщат от зимната миграция. Други пък, осланяйки се на гръцкото име на съсънката (ανεμος - вятър), твърдят, че растението отваря цветовете си, когато излезе пролетният вятър.

Някои легенди разказват, че чудодейното цвете е служител на бог Анемос, богът на ветровете и цъфти, за да предупреди природата за пристигането му. Съществуват и легенди, които свързват лековитото цвете с богинята Афродита и любовта ѝ с ловеца Адонис. Но когато бог Арес (съпруг на богинята), разкрил връзката им, заповядал Адонис да бъде убит. Тук обаче има разминаване в легендите. Едната гласи, че от кръвта на ловеца Афродита създала цветето съсънка, а според втората растението пораснало от сълзите на богинята.

Друго предание пък разказва, че Зевс съжалил Афродита и помолил Хадес да връща веднъж годишно Адонис на земята, за да бъде с любимата си. Така се появило цветето съсънка. Днес лековитото растение символизира мимолетното в живота, тъй като е нетрайно и хората могат да му се наслаждават за определено време.

Видове съсънка

У нас се срещат няколко вида съсънка. Бялата съсънка /Anemone nemorosa/ е многогодишно тревисто растение. Коренището ѝ е дълго, цилиндрично, жълто или кафяво, гладко. Цветоносните стъбла са до 30 см високи, изправени, обикновено голи. Приосновните листа са триделни и длановидно разсечени. Стъблените листа са 3, с дръжки, триделно разсечени и приличат на приосновните, но са по-дребни.

Цветовете са единични, разположени на дълги дръжки и при дъжд се навеждат надолу. Околоцветникът е венчевиден, едър, обикновено снежнобял. Този вид цъфти от март до май. Цялото свежо растение е отровно. След изсушаване отровността му се губи. Расте в по-голямата част на Европа, Югозападна Азия и Северна Америка. У нас бялата съсънка вирее из сенчестите храсталаци и влажните тревисти места на Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Пирин и докъм 1800 м надморска височина.

Жълта съсънка /Anemone ranunculoides/ представлява многогодишно растение с дълго, тъмнокафяво коренище. Стъблото ѝ единично, достигащо височина до 7 - 30 см, голо или разсеяно влакнесто с един приосновен лист или без него. Стъблените листа са 3 на брой, събрани в прешлен под цвета, на дръжка, до основата си дланевидно триразделни, като дяловете са яйцевидни до тясно елиптично ланцетни, към основата си целокрайни, нагоре едро назъбени до изрязани, отгоре разсеяно влакнести, отдолу голи. Жълтата съсънка се среща из сенчести широколистни гори и храсталаци в предпланинския и долния планински пояс до към 1500 м надморска височина. Освен у нас е разпространена и в Русия, Югозападна Азия и Средиземноморието.

Нарцисоцветната съсънка /Anemone narcissiflora/ е тревисто растение от семейство Лютикови. Считана е за един от най - красивите видове на род Съсънка, който расте по планините в България. Наречена е така, защото на върха на стройното и високо до 50 см стъбло, събрани в букет, разцъфтяват снежнобели цветове, наподобяващи нарциси. В средата изпъква жълтото петно на многобройните дребни тичинки, които скриват още по-дребни плодници. В основата на стъблото се развиват някои приосновни листа с дълги дръжки и дълбоко длановидно разсечени петури. Този вид може да се види само в гоцеделчевското село Вълкосел в местността Козен.

Друг много красив вид е горската съсънка /Anemone sylvestris/. Тя е пролетно цъфтящо, многогодишно, тревисто растение. Старите листа изсъхват през зимата, но през пролетта се появяват нови. Растението има късо коренище и пълзящи издънки. Стъблото на този вид е гъсто влакнесто в долната си част, достигащо височина 15 – 40 см при цъфтежа. Листата са сложни, длановидно наделени в пет дяла, приосновни и стъблени. Цветовете са бели, единични. Плодът е пухест кочан с много семена. Горската съсънка се среща из храсталаци, каменисти поляни в предпланините. Предимно на варовик. Основно е разпространен в Централна и Западна Европа. Този вид цъфти през април – юни.

Един много полезен вид е полската съсънка /Anemone pulsatilla/. Тя е многогодишно, тревисто, влакнесто, копринесто растение, достигащо на височина 10 - 50 см. Има приосновни и стъблови листа. Приосновните ѝ листа са тройно перести, с тесни линейни дялове и с дръжки, докато стъбловите ѝ листа са приседнали. Цветовете на полската съсънка са пурпурно - червени или бледовиолетови, достигащи в диаметър 3 - 4 см, с извити навън околоцветни листчета. Този вид цъфти през март – май.

Състав на съсънка

В повечето от видовете са намерени, лактоните анемонин, протоанемонин, а в цветовете — антоцианови багрила.

Отглеждане на съсънка

Спокойно можете да отглеждате лековитото цвете в градината си. Съсънката е чудесно цвете за алпинеуми и цветни композиции. Тя се размножава със семена, чрез разделяне на грудките, чрез разделяне на коренищата, чрез разделяне на туфите в края на лятото (маргаритоцветни и макоцветни съсънки) и чрез коренови резници (японските съсънки). Необходимо е, грудките да се накиснат за една нощ във вода преди засаждане.

При разделяне на грудките внимавайте всеки дял на грудката да има и вегетативни пъпки. В сухо състояние грудките могат да се запазят за дълго време. Накиснатите грудки се засаждат на 5 см дълбочина, на 10 см една от друга. Когато се засадят през септември, цъфтят през март или април, засадени през март, цъфтят от юни до септември. Японските съсънки цъфтят от август до октомври. Семената се сеят на дълбочина около 2 см.

Добре е да се поддържа постоянна влага в почвата. Семената поникват след около 3 - 6 седмици. Съсънките цъфтят с бели, розови, червени, сини, бледолилави прости, полукичести или кичести цветове. Те предпочитат пропускливи богати с хумус глинести почви и полусенчести места. За да не измръзнат през зимата, е добре цветята да се покрият с мулч от сухи листа. Тези растения могат да се отглеждат успешно и в саксии.

Събиране и съхранение на съсънка

Употребяват се надземните части от съсънка, като се берат от април до юни по време на цъфтежа. Докато се бере, материалът не бива да се натъпква, защото така може да се спари и да почернее. Събраният материал се разстила на тънък пласт в сухи и проветриви помещения или се суши в сушилня при температура до 45 градуса. От около 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.

Ползи от съсънка

Още Хипократ използвал съсънка за успокояване на болни от истерия. При дисменорея и сексуална превъзбуденост, както и при повишен тонус на симпатиковата нервна система билката действа успокояващо и обезболяващо. Днес в алтернативната медицина най-използвани са жълтата съсънка и полската съсънка. Тя предизвиква нахлуване на кръв към болното място, подобрява кръвообращението и лекува различни възпаления. От набраните по време на цъфтеж цветове се прави тинктура.

Полската съсънка пък е полезна за нервната система, тя действа успокояващо, гони стреса и предпазва нервите. Тъй като лековитото цвете се отразява положително на вегетативната нервна система, то помага и за правилното функциониране на вътрешните органи.

Полската съсънка лекува безсъние, депресия, хронична умора, успокоява мигрената и други нервни смущения. Помага при възпаление на дихателните пътища, коклюш, старчески заболявания, при спазми на жлъчните пътища, червата и стомаха. Използва се още и при ревматизъм, подагра, възпаление на вените, студени крака и ръце. Прилага се и при възпаление на средното ухо.

Народна медицина със съсънка

Българската народна медицина предлага следната рецепта за студен извлек от полска съсънка: Залейте 2 ч.л. ситно стрита суха дрога с 300 мл студена вода и оставете сместа да отлежи едно денонощие. Прецеденият извлек се изпива на глътки за 1 - 2 дни.

Пригответе отвара от полска съсънка, като залеете 1 с.л. суха билка с 500 мл вряща вода и я оставите да престои 10 минути. От прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

Вреди от съсънка

Препоръчително е съсънката да се приема само по лекарско разписание. Тя не би да се употребява по време на бременност и от хора със стомашно-чревни и бъбречни възпаления.