Великите готвачи: Боб Блъмър

Днес ще ви запознаем с един от най-ексцентричните готвачи, а именно Боб Блъмър. Роден през 1962 година в Монреал, Канада, животът на Боб не се развива както на повечето готвачи, които познаваме от телевизионния ефир.

Дипломиран като бизнес мениджър, случайната кулинарна кариера на Боб започва през 1991 година, когато от печат излиза първата му илюстрирана книга Сюрреалистично гурме: Истинска храна за непрофесионални готвачи. Може би точно липсата на истинско обучение допринася за уникалния му подход към готвенето, а рецептите му бързо го превръщат в любимец на хората.

В пренаселения телевизионен ефир сме виждали всякакви професионални готвачи, които се опитват да бъдат оригинални и различни в луксозните си кухни, снабдени с най-модерните уреди. Точно тук се крие и разковничето за невероятния успех на Боб Блъмър.

Дори най-верните му последователи са наясно, че той е в много по-голяма степен шоумен, отколкото професионален готвач. Ярката му и забавна личност внася разнообразие и настроение.

Известният готвач дори е заменил обичайната бяла престилка с копринена пижама, превърнала се в негова запазена марка, а кухнята му е поместена в каравана във формата на тостер с две стърчащи филийки.

При Боб Блъмър липсата на сериозна кулинарна школовка се превръща в предимство, което му донася милиони приходи годишно. Водещият на Странстващият готвач е поставил няколко световни рекорда – по вдигане на зърна ориз с клечки, по белене на лук, по правене на пица и по обръщане на палачинки.

Най-голям успех му донася поредицата Ястие от 3 продукта. Въпреки ограничението, което сам си налага, Боб постига наистина забележителни резултати, приготвяйки например агнешки котлети с нар и макадамия.

За разлика от професионалните готвачи той не се притеснява да изследва потенциала на полуфабрикатите. Често ще го видите да използва захарни пръчици или желирани бонбони, за да приготви някой вкусен десерт.

Точно и това различно отношение към храната кара феновете му да възприемат готвенето не като всекидневно задължение, а като забавно приключение.