Какво и как похапват елините?

Днешната гръцка кухня е част от общобалканската с примес от средиземноморската. Различията са толкова малки, че между нея и турската кулинария почти не може да се долови разлика понякога, като изключим рибните блюда в гръцки вариант.

Гръцката Дзадзики си е българската Снежанка, макар че има един вариант, при който се прави не с краставица, а с настърган морков.

Селската салата Хориатики е като нашата шопска, само че в нея освен домати, краставици, лук и сирене съседите ни слагат зелени маслини, марули, риган и зехтин вместо олио.

Кьопоолуто по гръцки изобщо не може да се определи като съставки - на места го правят само от кълцан печен патладжан, магданоз, сол, зехтин, оцет и чесън. В други краища на страната прибавят към сместа домати или домати и чушки. Някъде слагат дори сирене. Разликата е, че гърците го кълцат, а ние го мелим.

Гръцкият гювеч се отличава от българския по това, че основната му съставка не са картофите, а патладжанът.

Голяма е разликата обаче при мръвките. Докато на почит в България е свинското, в Гърция е агнешкото. При подправките най-очебийната разлика е, че южните ни съседи почти на всяка манджа слагат риган, а ние си падаме по чубрицата.

Гърците умират да разсипват с шепи всякакви зелении като магданоз, копър, девесил, джоджен.

Задължителни на масата им са салатни зеленчуци, било то пресни или бланширани. Типичният за салатите им дресинг, който е малко по различен от нашия, се прави от зехтин, оцет, червено вино, ситно нарязани каперси.

Рибата и морските дарове - миди, сепии, октоподи съставляват поне една трета от седмичното им меню. На гръцката трапеза присъства задължително маслини и козе сирене.