Доматът - златната ябълка от другия край на света

микс от домати

Доматът! Едва ли можем да си представим храната без него. Дори и да не е по вкуса на всеки, той е един от безспорните любимци на кухнята по целия свят и главен герой на безброй салати, супи, месни и безмесни ястия…

И макар да расте във всяка градина и да е на рафтовете във всеки магазин, дали познаваме историята му? Противно на очакванията той не винаги е бил тук, нито пък винаги е бил така обичан.

Доматът е роден от другата страна на земното кълбо, в далечната Южна Америка. И по-точно в една зона, простираща се от южна Колумбия до северно Чили и от Тихоокеанския бряг до подножието на Андите, зона, която стига и до 3400 м надморска височина.

Съвсем в началото инките са били тези, които са започнали да отглеждат домата. Тогава той е съществувал под различни видове, но всичките били диви, зелени, горчиви и не ставали за ядене. Само един от тях, наречен по-късно с научното му име Lycopersicum esculentum cerasiforme, излиза от района и започва да се разпространява в тропическите и субтропически зони на Америка.

Открит в Мексико през 16 век от конкистадорите, доматът бързо е пренесен в Европа, преди дори там да са стъпили картофът, царевицата и тютюнът. Но все още никой не може да каже как доматът е стигнал до Мексико. Знае се обаче, че думата домат идва от tomati, име, под което той е бил познат в езика на ацтеките.

червени домати

В Европа, макар и пристигнал първи, доматът не успява да завладее веднага нито градините, нито кухнята на европейците. Причината е, че той дълго време е смятан за отровно растение, също както братовчедките му - ужасяващата мандрагора, убийствената беладона и подлудяващата датура. Трябвало е да се изчака края на първото десетилетие на 1700 година, когато доматът добива статут на декоративно растение, а след това и на зеленчуково.

Кулинарното приключение на домата в Европа започва, разбира се, от Италия. След това го откриват и всички средиземноморски държави, в България той е пристигнал и е започнал да се отглежда едва в края на 18 век.

При стъпването му в Европа, освен вкусовите му качества, започват да го уважават и заради други, които му придават - например като афродизиак. Италианците започват да го наричат Златна ябълка, а провансалците любовна ябълка. Той навлиза в кухнята на Европа първо под формата на сосове, за да се превърне постепенно в един от най-употребяваните зеленчуци.

Всъщност светът все още спори дали доматът е плод или зеленчук. Според ботаниката той спада към плодовете, но според готварството спада към зеленчуците и се приема за такъв. Дори Върховният съд на САЩ излиза с определение на 10 май 1893 г, че доматът е зеленчук като приема доводите, че той се използва за салата и основно ястие, а не за десерт.

Англосаксонците пък дълго време се колебаят дали да приемат домата или не. В края на 19 век все още се намират кулинарни книги, в които се препоръчва доматът да се вари най-малко три часа, за да се предпази храната от евентуални токсични ефекти.

Едва през 20-те и 30-те години на 20 век доматът стъпва на пазара и започва да се продава в големи количество.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати