Солта е не само подправка, но и една от жизненоважните съставки за всички живи организми. Солта е източник на положително заредени натриеви и отрицателно заредени хлоридни йони. Именно затова тя е най-важният минерал в хранителните навици на хората. Йоните играят изключително важна роля при обмена на течности в организма, а също така действат на нервната система, храносмилането, оказват влияние на костната структура.
Солта, готварската сол или натриевият хлорид са едно и също вещество, известно като е химическо вещество с химическа формула NaCl. Натриевият хлорид е този, от който зависи солеността на водата в моретата и океаните и на междуклетъчната течност при много многоклетъчни организми.
Освен това хората познават солта предимно като подправка, която обостря вкуса на храните и ги прави по-апетитни и вкусни. Солта е широко разпространена като овкусител и консервант за храни. Благодарение на йодирането на солта с калиев йодът се създава на практика неограничение на годността на продукта и неговите хранителни и минерални себестойности. Има няколко вида сол: натриева, известна като готварска сол, калиева, йодирана, флуорирана сол.
История на солта
Произходът на думата сол трябва да се търси още по времето на Римската и Гръцката цивилизация. В онези ранни векове солта е била една от най-ценните стоки. Наименованието сол идва от латински – sal. На френски думата solde означава „баланс, салдо, плащане“, а руската дума soldat - „войник“, е свързана с френската. Някога на римските войници са плащали с дажби сол вместо с пари или са получавали специални дажби, за да могат да си купуват сол.
От salarium argentum идва и настоящата дума за заплата в някои европейски езици. Широко разпространена практика сред войниците в римската империя било те да си солят зеленчуците, откъдето пък идва и думата салата. Предполага се, че българската дума за сол произлиза от предшественик на латинските форми, който се е използвал преди 8000 години.
Солта, която хората консумират днес не е чист натриев хлорид. Преди около 100 години за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, което създава насипния й вид. През 1924 година пък са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат.
Избор и съхранение на сол
Купувайте добре пакетирана сол с упоменат състав и срок на годност. Съхранявайте солта в сухи и хладни помещения, до които няма достъп на вода. Ако искате да съхраните солта в солницата си за по-дълго без да се овлажнява, просто добавете няколко зрънца ориз.
Приложение на солта
Много микроорганизми не могат да живеят в прекалено солена среда: водата се изсмуква от клетките им чрез осмоза. Затова Солта намира широко приложение както в кулинарията при приготвянето на различни ястия, така и като консервант за съхраняване на някои храни – предимно сланина и риба. Солта е добър помощник и при дезинфекция на рани. Освен в готварството, солта намира приложения и в много други направления.
Малко известен факт е, че тя се използва за производството на целулоза и хартия, за боядисването на текстил и тъкани, производството на сапуни и миещи препарати. Днес солта се получава чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници като солени кладенци или езера, а също така чрез добив на каменна сол.
Специалистите съветват да избираме храни с ниско съдържание на сол. Препоръчително е да се намали консумацията на консервирани храни, колбаси, солена риба, туршии, солените саламурени сирена и солените маслини – последните трябва да се изкисват във вода за известно време. При готвене храната трябва да се обработва с малко сол и да не се соли ястието след това. Ядките като особено полезна храна трябва да се ядат несолени. За да предотвратите евентуалните лоши влияние на солта, консумирайте храни богати на калий (плодове, пресни зеленчуци), които действат добре на кръвното налягане.
Ползи от солта
Известна като „бялата смърт” и една от трите хранителни съставки, с които най-много трябва да се внимава, солта има редица важни действия върху човешкия организъм. Йодираната сол има способността да премахва опасността от ендемична гуша. Тази болест се получава при недостига на елемента в почвите на определени географски райони на необходимия за синтеза на хормона тироксин от щитовидната жлеза. В зависимост от концентрацията на натриеви йони в кръвта се регулират нивата на телесните течности в организма.
Препоръчителната дневна дозировка от готварска сол за подрастващи и възрастни във Великобритания е до 4 грама сол (99% NaCl) или до 1.6 грама натрий на ден. Повече от 6 грама сол дневно са вредни. В Канада стандартът говори, че е допустимо до 3.5 грама сол или до 1.5 грама натрий за ден, като за пределна доза се смята консумация на повече от 5.5 грама сол за денонощие. В САЩ пък препоръчителните граници са от максимум 5.8 грама сол на ден.
Йодираната сол се използва за превенция на йодния дефицит. Той възниква, когато се консумират храни, бедни на йод или при радиоактивни замърсявания. Йодният недостиг води до проблеми с щитовидната жлеза, които са особено важни за правилната обмяна на веществата в тялото. Флуорираната сол съдържа флуор, който пък е важен за здравето на зъбите.
Вреди от солта
Противопоказанията спрямо захарта, солта и брашното, са причина тези продукти днес да са популярни като варианти на „бялата смърт”. Смята се, че те са свързани със затлъстяването и много хронични заболявания на зрялата възраст. Прекаляването със сол може да доведе до мигренозно главоболие. Солта има свойството да предизвиква абнормено задържане на течности, което от своя страна може да доведе до виене на свят и поява на отоци по краката, повишава отделянето на калий в урината, което възпрепятства оползотворяването на белтъчините в храната.
Предозирането с калиева сол има диуретичен ефект - води до загуба на вода и калций с урината. В свръх дози приемът на калиева сол е опасен, защото може да доведе до живото застрашаващи състояния, като обезводняване, масирани мускулни крампи и инфаркт. Йодният недостиг води до проблеми с щитовидната жлеза, които имат важни функции за правилната обмяна на веществата в тялото. Често в комбинираната сол за директна консумация влагат до 1% йодирана сол.
В условията на съвременния развит свят се консумират ненужно големи количества сол, което води след себе си редица сериозни рискове за човешкото здраве. Това води до повишено кръвно налягане при някои хора, което пък повишава опасността от сърдечен или мозъчен удар.
Стандартът изисква количеството на калиевия йодат в състава на готварската сол да бъде в границите между 28 и 55 mg/kg (ppm), което отговаря на 28 - 55 грама калиев йодат на тон готварска сол. За токсична доза за възрастни се смята повече от 12.357 грама на килограм прием за денонощие.
Коментари