Шибой

Шибой

Шибой /Cheiranthus, Erysimum/ представлява едногодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни и принадлежи към рода Erysimum, съдържащ повече от 180 вида цъфтящи растения, от които едва три са отглеждани декоративно.

Родът Erysimum е разпространен в Югозападна Азия, Средиземноморието, Европа и Северна Америка. У нас най – често се среща жълтият шибой /Erysimum Cheiri/, който вирее из градините като декоративно цвете.

Жълтият шибой е многогодишно растение със силно разклонен корен. Стъблото на този вид достига до 60 см височина. Листата са ланцетни, на върха заострени, целокрайни или слабо назъбени, долните с къси дръжки, а горните – приседнали, клиновидно стеснени към основата.

Цветовете му са едри, събрани в гъсти гроздове на върха на стъблото и разклоненията му. Венчелистчетата са 4 броя, златножълти, оранжевожълти до кафяви. Плодът на шибоя е сплесната цилиндрична шушулка с много семена. Цялото растение има приятна миризма.

Видове шибой

У нас боянката или т. нар. шибойна боянка също се смята за вид шибой. Разклонената боянка /Erysimum diffusum/ е двугодишно тревисто растение, принадлежащо също към семейство Кръстоцветни. Има силно разклонено стъбло, достигащо до 80 см височина. Листата при основата на стъблото са събрани в розетка. Те са продълговати, стеснени в дръжки, назъбени, понякога почти целокрайни.

Стъблените листа са линейни, назъбени или целокрайни, покрити само с прави, двуразделни власинки. Цветовете са дребни, жълтеникави, събрани в метловидно съцветие. Те се развиват последователно, един след друг, поради което на долната стъблена част вече зреят плодчета, а на върха растението още цъфти. Вирее край пътища и необработвани места и сухи тревисти участъци.

В България се среща и още един вид от рода Erysimum – вълнисто – назъбена боянка /Erysimum crepidifolium Rchb./ Тя представлява двугодишно до многогодишно растение с дебел, вретеновиден светло­жълт корен. Стъблото на този вид е изправено, просто или най–често разклонено, обикновено червеникаво, достигащо до 80 см височина, покрито с власинки.

Приосновните листа на вълнисто–назъбената боянка са събрани в розетка, линейноланцетни, заострени, към основата си стеснени в дръжка, вълновидно назъбени, сиви. Стъблените листа приседнали, по-слабо назъбени, най-горните целокрайни.

Вълнисто–назъбената боянка е обагрена в жълто. Този вид се среща из буренясали места и край пътища, рядко по Черноморското крайбрежие, Дунавската равнина, Североизточна България, Тракийската низина. Цъфти от април до юли. Често пъти цъфти повторно и през есента.

Състав на шибой

Цветовете на жълтия шибой съдържат етерични масло, в състава на което влизат анисалдехид и метилантранилат, кверцетин, изораментин, фермента мирозин, дъбилни вещества, глюкозида хейрантин, холин и алкалоида хейринин.

Видове Шибой

Семената на шибоя съдържат сърдечно действащите глюкозиди: хейротоксин, хейрозид А, хейрозид Н, хейрантин, глюкохейролин, рафанол и до 26 % тлъсто масло. Тлъстото масло се състои от глицеридите на линолевата, еруколевата, олеиновата и линоленовата киселина.

Отглеждане на шибой

Шибоят се отглежда от средата на 16 в. Това красиво цвете съчетава в себе си изящество и аромат. Елегантните форми и наситените багри правят шибоя предпочитано растение за аранжиране на градински лехи и паркове.

Сроковете за цъфтеж са доста различни и зависят от вида и сорта шибой - едни цъфтят през пролетните месеци, а други - от средата на лятото до късна есен, началото на цъфтежа за едни сортове е 50-70 дни след покълване на растенията, а за други - чак на втората година. Така че, за да не останете разочаровани, най-добре проверете характеристиките на конкретния сорт.

Иначе шибоят не е претенциозно растение, обича да е на слънце или лека сянка. В самото начало след засаждането се плеви около растението. Издържа на суша, не е необходимо да се полива често и предпочита леки варовити почви.

Шибоят се размножава чрез семена или резници. За разсад те се засяват в сандъчета или саксии още през февруари - март или на открито, едва когато са отминали опасностите от слани. За по-голяма сигурност в студените дни се завиват.

Поникналият разсад се пикира и се засажда на постоянно място на разстояние 15-20 см зависимост от височината на сорта. Резниците се засяват в сандъче на открито през пролетта.

Шибоят се засажда на открити слънчеви балкони в саксии или сандъчета. Много подходящ е за алпинеуми и бордюри. Някои ниски видове се използват като почвопокривни.

Събиране и съхранение на шибой

Употребяват се стръковете /Herba Cheiranthi cheiri/ и семената /Semen Cheiranthi cheiri/ на жълтия шибой, като се берат през май и юни. Събраният материал се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по–висока от 35 градуса. Семената на шибоя се берат във восъчната им зрялост.

Тогава се ожънва цялото стъбло, като се навързва на малки снопчета и се оставят да дозреят. След това се очукват или овършават, изпадналите семена се прочистват чрез превяване и пресяване и се доизсушават в сухи и проветриви помещения. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Готовите стръкове и семена се съхраняват предпазливо настрана от неотровните дроги.

Ползи от шибоя

Жълтият шибой се прилага при по-лека степен на хронична сърдечна слабост. Той е отлично лечебно средство при запек, тъй като дразни чревната лигавица и предизвиква засилване на перисталтиката, което води до слабителен ефект.

Билката има и благоприятно въздействие при хронично възпаление на черния дроб. Жълтият шибой укрепва сърцето, усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм.

Цветовете на жълтия шибой действат успокояващо, антиревматично, противовъзпалително, кардиотонично и очистително. Семената на растението действат като афродизиак. Те имат още диуретично, отхрачващо и тонизиращо въздействие. Използват се и при лечение на бронхити, треска и очни наранявания.

Народна медицина с шибой

В българската народна медицина шибоят се използва против спазми на коремните органи и против главоболие. Пригответе чай от шибой, като запарите 1 чаена лъжичка счукани стръкове в 250 мл вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се приема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден.

Народната ни медицина препоръчва също така при хроничен запек запарка от цветовете на шибой (2 чаени лъжички на 1 чаша гореща вода).

При чернодробни проблеми нашата народна медицина предлага и следната рецепта: Залейте около 1 супена лъжица ситно нарязани цветове с 500 мл вряща вода. Оставете течността да престои около 1 час и я прецедете. Приема се по една кафена чашка, три пъти на ден.

При хронична сърдечна слабост се използва и запарка от боянка. Залейте 2 г дрога с 250 мл вряща вода. След изстиване и прецеждане приемайте по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно.

Вреди от шибой

Не оставяйте красивия и нежен вид на шибоя да ви подведе. Въпреки чудния си аромат и полезните си свойства, това растение може да бъде и много опасно. В по–големи дози и при по–продължителен прием шибоят причинява отравяне. То се характеризира със стомашно-чревни, нервно-психични и сърдечни нарушения.

Наблюдава се още гадене, повръщане, диария, главоболие, шум в ушите, световъртеж, зрителни нарушения, психична възбуда, понякога гърчове. Най-опасни са сърдечните прояви — забавен пулс, който се сменя с учестена и неритмична сърдечна дейност, а при напредване на интоксикацията може да се стигне до спиране на сърцето. Ето затова, както при останалите билки, съдържащи сърдечно активни гликозиди, лечението с шибой трябва да се провежда само под лекарски контрол.

Рейтинг

5 2
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес