Dimitar Dimitrov
Новак
Моята стенаРецепти1СнимкиСтатииСъветиКоментари1Форумни теми1Постове във форума2За менИзпрати съобщениеточки40
Димитър Димитровдобави форумната тема: Alliaria petiolata - лъжичина, чеснова тревапреди 2 годиниТревисто двугодишно растение с
изправено стъбло високо 50-100см. Първата
година образува само листна розетка. На
втората година образува цветоносно стъбло.
Приосновните листа са бъбрековидни или
сърцевидни с дълги дръжки, нагоре
преминават в сърцевидни или триъгълно
сърцевидни, приседнали към стъблото.
Периферията на всички листа е тъпо
назъбена. Цветовете са бели събрани в
гроздовидно съцветие. Цъфти от април до
юли. Плодът е шушулка. Среща се в цялата
страна по по-влажни и сенчести места, в
гори, покрай пътища, горски поляни и
храсталаци. Произлиза от Европа.
Инвазивно в Северна Америка.
Чесновата трева е една от най–старите подправки, които са се употребявали в европейската кулинария.
Археологически останки доказват, че растението се е използвало още в дълбока древност. Изследвания на останки от храна по
глинени съдове намерени на датското крайбрежие на Балтийско море доказват наличието на различни растения. Едно от тях със
сигурност е идентифицирано като чеснова трева. Находките от неолита са на възраст между 5800 и 6150г. Това преобръща
представите за употребата на растенията за храна от древните европейци. Преди се е смятало, че в древността растенията са
използвани само заради хранителната им стойност. Но чесновата трева е бедна на хранителни вещества и присъствието ѝ в
храната може да е породено единствено от желание да се придаде по-приятен вкус на ястието.
Притежава слаб чеснов мирис, на което дължи името си. Консумира се като заместител на чесъна – предимно в прясно
състояние в салати или като подправка. Нарязани на ситно, листата на чесновата трева са се използвали за овкусяване на
салати и сосове. Понякога са употребявали дори по–младите цветове, които придават на ястието както лек вкус на чесън, така и
на горчица. Свежото растение има леко горчив вкус, затова някои предпочитат да го попарят или бланшират преди готвене.
Когато се изсуши миризмата намалява поради изпаряването на етеричното масло, което се съдържа в нея. Изсушеното растение
се използва широко и като билка. През есента могат да се съберат семената и корените на лъжичината. Те също са ядливи. В
зависимост от мястото, където е расло растението, вкусът им може да е по-остър и близък до ряпа или синап или по-мек и дори
сладникав.