• Димитър ДимитровДимитър Димитровдобави форумната тема: Alliaria petiolata - лъжичина, чеснова тревапреди 2 годиниТревисто двугодишно растение с
    изправено стъбло високо 50-100см. Първата
    година образува само листна розетка. На
    втората година образува цветоносно стъбло.
    Приосновните листа са бъбрековидни или
    сърцевидни с дълги дръжки, нагоре
    преминават в сърцевидни или триъгълно
    сърцевидни, приседнали към стъблото.
    Периферията на всички листа е тъпо
    назъбена. Цветовете са бели събрани в
    гроздовидно съцветие. Цъфти от април до
    юли. Плодът е шушулка. Среща се в цялата
    страна по по-влажни и сенчести места, в
    гори, покрай пътища, горски поляни и
    храсталаци. Произлиза от Европа.
    Инвазивно в Северна Америка.

    Чесновата трева е една от най–старите подправки, които са се употребявали в европейската кулинария.
    Археологически останки доказват, че растението се е използвало още в дълбока древност. Изследвания на останки от храна по
    глинени съдове намерени на датското крайбрежие на Балтийско море доказват наличието на различни растения. Едно от тях със
    сигурност е идентифицирано като чеснова трева. Находките от неолита са на възраст между 5800 и 6150г. Това преобръща
    представите за употребата на растенията за храна от древните европейци. Преди се е смятало, че в древността растенията са
    използвани само заради хранителната им стойност. Но чесновата трева е бедна на хранителни вещества и присъствието ѝ в
    храната може да е породено единствено от желание да се придаде по-приятен вкус на ястието.
    Притежава слаб чеснов мирис, на което дължи името си. Консумира се като заместител на чесъна – предимно в прясно
    състояние в салати или като подправка. Нарязани на ситно, листата на чесновата трева са се използвали за овкусяване на
    салати и сосове. Понякога са употребявали дори по–младите цветове, които придават на ястието както лек вкус на чесън, така и
    на горчица. Свежото растение има леко горчив вкус, затова някои предпочитат да го попарят или бланшират преди готвене.
    Когато се изсуши миризмата намалява поради изпаряването на етеричното масло, което се съдържа в нея. Изсушеното растение
    се използва широко и като билка. През есента могат да се съберат семената и корените на лъжичината. Те също са ядливи. В
    зависимост от мястото, където е расло растението, вкусът им може да е по-остър и близък до ряпа или синап или по-мек и дори
    сладникав.