Лукума

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
971162k
Лукума

Лукума представлява плодът на вечнозеленото дърво Pouteria lucuma, което също се нарича лукума и произлиза от семейство Sapotaceae. Pouteria lucuma вирее в Перу, Чили и Еквадор. Расте на височини от 1000 до 2400 метра.

Pouteria lucuma достига до петдесет метра височина. Короната на дървото е гъста и сферична. Листата на лукумата са елипсовидни, кожести и тъмнозелено, достигащи дължина от 12 до 25 сантиметра. Цветовете са единични или по 2 или три броя. Плодовете на Pouteria lucuma са продълговати със заоблени краища, покрити с нежна кожа. В началото те са със зеленикав цвят, но с узряването си потъмняват. Месото на лукумата е сухо, тъмно жълто до оранжево. Лукумата има от 2 до 4 семена, обагрени в тъмно кафяво.

История на лукума

Лукумата е един от най-известните плодове в Перу и участва в местните ритуали и традиции от хилядолетия. Лукумата може да се види дори в тамошните гробища. Лукумата се включва и в произведения на изкуството на племето моче. Тази общност формира първата голяма цивилизация на Перу. Според някои историци племето моче е активно от около 100 година пр. Хр. до около 900 година.

То има големи постижения за времето си в областта на изкуството и архитектурата. Някои от произведенията на тази общност са направени точно от дървесината на Pouteria lucuma. Дървен материал от същото дърво е бил използван за изграждане на светилището на Пачакамак, Перу. През 14-15 век лукумата се консумира интензивно и от инките наред с царевицата, киноата и амаранта.

Състав на лукума

Китайски учени са установили, че лукума съдържа четиринадесет минерали, като особено високо е съдържанието на натрий, калий, калций, фосфор, желязо и магнезий. Лукумата има високо съдържание на каротин, витамин В3, въглехидрати, фибри и др.

Отглеждане на лукума

Лукумата се отглежда предимно в районите на Каямарка, Анкаш, Лима, Аякучо, Кахамарка, като отглеждането на това дърво нараства с всяка изминала година поради извънредното търсене в Перу и на международния пазар.

Дървото предпочита топли температури, най-добре между 20 и 22 градуса. Лукумата не понася студения климат и при наличие на такъв би загинала бързо. Прекалено високите температури също не са по вкуса на тази капризна култура. Растението се развива най-успешно на песъчлива, добре дренирана почва, богата на хранителни вещества и с неутрално рН.

Лукумата се нуждае от постоянно напояване, но и с него не бива да се прекалява. Качеството на реколтата много зависи от условията, при които се отглежда лукумата. Ако са спазени всички изисквания, които Pouteria lucuma има, след четвъртата или петата година едно дърво може да произведе повече от двеста плодове.

Събиране и съхранение на лукума

Лукумата не може да се съхранява много дълго време. Когато узрелият плод натежи и падне на земята, той се събира веднага. След това се увива в слама или някакъв подобен материал, за да може да се запази годен за употреба. Разбира се, на пазара вече има и по-дълготрайни сортове лукума, но като цяло, колкото по-рано плодът се консумира след откъсване, толкова по-добре.

Ползи от лукума

Лукумата все още не е много популярна извън Южна Америка, ето защо този екзотичен плод тепърва ще доказва множеството си здравословни ползи пред света. И все пак вече има проведени няколко изследвания в тази насока. Учени от Държавния Университет на Ню Джърси смятат, че екстрактите от лукума подпомагат регенерацията на тъканите и стимулират по-бързото зарастване на рани.

Освен това изследователите са доказали, че плодът е полезен за поддържане на костите, кожата и скалпа в добро състояние. Лукумата подсилва функциите на имунната система и правилното развитие на ембриона по време на бременност. Заради богатото съдържание на минерали лукумата е подходяща за всички хора, които страдат от техния недостиг.

Сладолед

Оказва се, че още в миналото първите жители на Перу са употребявали лукумата заради противовъзпалителното и антигъбичното ѝ действие. Както много други плодове, така и лукумата съдържа диетични фибри.

А фибрите са известни със способността да си пречистват дебелото черво от натрупаните отпадъци. Освен това те понижават нивото на „лошия" холестерол, тъй като затрудняват пълното усвояване на някои мазнини и намаляват риска от атеросклероза на съдовете. Фибрите също така намаляват риска от диабет тип 2.

Лукума на прах

От лукумовия плод може да се произведе и така наречената лукума на прах. Лукумовият прах е отличен естествен подсладител и успешно може да замести захарта. Той задоволява потребността от сладки храни, като в същото време не вреди на организма ни (като захарина и аспартама). Въпреки че лукумата е сладка на вкус, лукумовият прах съдържа само два грама естествена плодова захар на всеки единадесет грама въглехидрати. Този естествен подсладител има нисък гликемичен индекс и може да се консумира и от диабетици.

Лукума в кулинарията

Сухите плодове на Pouteria lucuma се ценят най-много заради сладкия им аромат. Той напомня на комбинация между карамел, кленов сироп и ванилия. Лукумата може да се хапва самостоятелно, но може да комбинира и с различни плодове в сладоледи и всякакви други десерти.

Обикновено извън родината си лукумата най-често се изнася в сушен вид под формата на прах, тъй като бързото ѝ узряване налага продукцията да се употреби веднага. Сушеният прах също се използва в производството на сокове, сладоледи, шейкове и печива. Не бива да забравяме обаче, че полезните свойства на лукумата намаляват, когато подложим плода на термична обработка.

Лимонов сладолед с лукума

Необходими продукти: прясно мляко - 2 ч.ч., лукума - 5 с.л. (на прах), сметана - 1 ч.ч. (бита), лимонов сок - от 1 лимон

Начин на приготвяне: В кухненски чопър поставете прясното мляко, сметаната, лукумата и лимоновия сок. Разбийте добре всички съставки и сложете получената смес в камерата на хладилника за няколко часа, за да се се стегне сладоледът.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес