В Древен Китай, откъдето идва традицията на пиенето на чай, са съществували забрани за чая. Те са десет на брой и са се спазвали много стриктно.
Първата забрана е да се пие чай на гладно. Според китайците това приличало на нахлуване на вълк в къщата. Втората забрана е да се пие прекалено горещ чай.
Прекалено горещият чай дразни гърлото, хранопровода и стомаха. Дългата употреба на горещ чай може дори да доведе до болестни промени на тези органи.
Температурата на чая не трябва да надвишава петдесет и шест градуса, в противен случай разранява стените на стомаха и предизвиква различни болести.
Третата забрана се отнася до ледения чай. Студеният чай предизвиква изстудяване на цялото тяло и уврежда зъбния емайл. Четвъртата забрана се отнася до силата на чая.
Той не трябва да е твърде силен, тъй като високото съдържание на теин може да стане причина за главоболие и дори за безсъние. Петата забрана е да се запарва дълго чаят.
Ако чаят се запарва дълго, прозрачността му изчезва и той става тъмен и мътен. Това води и до окисляване на полезните вещества в него и променя вкуса му.
Шестата забрана се отнася до количеството запарки. След третата запарка в чаените листенца не остават много полезни вещества. Седмата забрана ограничава пиенето на чай преди хранене.
Осмата забрана изключва пиенето на чай по време на ядене. Това е напитка, която трябва да се пие сама по себе си. Деветата забрана се отнася до пиенето на стар чай.
След като престои, запареният чай губи ценните си свойства. Забрана номер десет е да не се пият лекарства заедно с чай, тъй като теинът в него може да ги разруши.
Коментари