Според изследванията на палеонтолозите, на Земята е имало лозя още дори преди появата на човека, т.е. гроздето датира от периода на т.нар. креда.
Най-вероятно родината на вкусния плод е Западна Азия и по-конкретно южните брегове на Каспийско и Черно море, Мала Азия, Сирия и Иран.
Най-ранните доказателства за култивирането на лозовата култура съществуват от преди 5-7 хиляди години. Тогава нашите древни предци са отглеждали лозя в плодородните долини на Сирия, Месопотамия и Египет.
Хиляда години преди новата ера лозарството е процъфтявало в антична Гърция, откъдето впоследствие е пренесено и към Рим.
По нашите земи лозарството е било познато още преди 3 хиляди години. Траките се били едни от първите, които усъвършенстват методите за отглеждането на сочно грозде. Още Омир споменава за тракийския пристанищен град Низо, откъдето са тръгвали кораби, натоварени с вино, предназначено за гърците, които обсаждали Троя.
Тогава лозовите листа и гроздове са били символ на благоденствие, били са изобразявани на монети и други ценни предмети. Предполага се, че в пределите на страната ни първо отглеждането на лозя е започнало по долината на река Марица.
Гроздето и гроздовият сок от древността до днес се използва както в кулинарията, така и в медицината и козметиката.
Установено е, че консумирането на грозде или екстракт от него има изключително благотворно влияние върху изтощени организми и такива, претърпели продължителни боледувания. Природолечителите препоръчват горещо консумацията на грозде и при артрит, хроничен ревматизъм, сърдечни и други болести.
Гроздето има висока хранителна стойност. Оказва се, че един килограм грозде има между 3000 и 5000 джаула калории, това е повече от съдържанието на калории в сливите и картофите.
Всъщност един килограм грозде може да достави на човешкия организъм около 30 % от дневната нужда от енергия.
Коментари