Преливащо от вкус, пълно със сокове, заредено с витамини и готово да стане част от хиляди вкусни рецепти, гроздето ни радва с пълния си блясък през есента.
Предците ни, ловци и събирачи на плодове са хапвали с удоволствие дребно диво грозде. Откакто се е появило в Централна или Мала Азия това вкусно творение на природата се е разпространило на Запад милиони години, преди появата на Хомо Сапиенс на Земята! А хората са се възползвали изцяло от него, отглеждайки го в големи количества. Онова, което не било консумирано веднага, още преди векове било смачквано и полученият сок бил събиран в съдове, направени от пръст.
И въпреки всички безспорни вкусове на гроздето експертите смятат, че усилията за опитомяване на дивите лози (преди около 6 000 години) и подборът на сортове с по-големи плодове и по-сладки на вкус, е било следствие на откриването на процеса на ферментация, довел до превръщането на сока във вино. Това велико за човечеството откритие се дължи на случайността и на факта, че гроздето съдържа естествени дрожди, които ускоряват ферментацията му.
Вероятно една прекрасна сутрин, някъде между Черно море и Персийския залив, някой наш далечен прародител е открил забравен съд в някой ъгъл на пещерата и опитал ферментиралия гроздов сок. Сок, който се е бил съхранил добре, който имал хубав вкус и особено въздействие... Добрата новина бързо се разпространила и не минало много време и човечеството усвоило до тънкости производството на вино и лозарството.
Отглеждането на лози е било развито в района на Тигър и Ефрат още 4000 години преди нашата ера. Хиляда и повече години по-късно то е достигнала високо ниво на усъвършенстване в Месопотамия, Сирия, Финкия и в египетската делта.
По това време са съществували вече много сортове, което свидетелства за дълъг период на развитие. При древните гърци от времето на Омир виното е било ежедневна напитка; мъже, жени и деца са го пиели. Римляните, големи любители на виното също, и впрочем много добри земеделци, разпространили лозарството из цяла Европа.
Гроздето на масата
Египтяните и римляните консумирали прясно и сушено грозде. От Ренесанса човекът се е интересувал как може да подобри лозовите сортове, за да направи още по-вкусен този уникален плод. Въпреки всичко гроздето остава относително рядка част от храната на човека чак до началото на 20 век.
Необходимостта от намиране на нови пазари за продуктите от лозя става причина то да стане популярно сред повече хора. Колкото до сухото грозде, на което Калифорния е сред най-големите световни производители, то навлиза все повече в голяма част от рецептите, независимо дали в сладкиши, мюсли или различни хлебни вкусотии.
Гроздето е идеална компания на сирена, ядки, шунка, риба, печени птици и бяло месо. То е прекрасно в палачинки, гофрети, сладкиши, торти, конфитюри и желета. Но също и в салати и далеч не само плодови - в пилешка салата с ядки, селъри, зелен лук и чесън например, сервирана с майонеза.
Гроздето може да бъде и част от студена супа, комбинирано с пресовани праскови, ананаси и смокини и по желание - с няколко капки алкохол.
А може дори да бъде изпечено на шишчета на скарата със зехтин и розмарин. Сервира се с месо или печени зеленчуци.
Всичко е въпрос на въображение и на желание за вкусни приключения!
Коментари