Най-ранните хора, които са оценили качествата на гроздето са ловците и събирачите на плодове от прецивилизационната ера.
Учените считат, че произходът на гроздето води началото си от региона на Черно море в Източна Европа и след това бива разпространено на юг към Близкия Изток. Най-ранните данни за култивиране на гроздето са от преди около 8 000 години, през 600 г. пр. н.е. в Месопотамия. 4 000 години по-късно гроздето бива разпространено във Финикия и Египет, а след това и по целия свят от мореплавателите.
Началото на винопроизводството е положено от древните гърци. Те дори имат и Бог, кръстен на гроздето и гроздовия сок - Дионис (който по-късно еволюира в Бакхус, Бог на виното).
Направата на вино от гърците е станала в голяма степен случайно, тъй като гроздовият сок ферментира много бързо. Това, което те са произвеждали, е било гъст, сладък сироп, който са разреждали с вода, а в някои случаи са го подправяли с билки, мед, а понякога дори и сирене. И тази напитка се е считала за достатъчно добра за пиене.
След 400 г., с падането на римската цивилизация, изкуството на отглеждане на грозде и направата на вино от него стават традиция и се е извършвало само от монасите в някои манастири във Франция и Германия. Винопроизводството се превръща в изкуство в техните ръце.
Докъм 19 век обаче става възможна пастьоризацията. През 1869 г. неферментиралият гроздов сок се обособява като отделна напитка.
Днес съществуват почти 40-50 сорта грозде, които се отглеждат в света, като с хибридизация се развиват и още нови сортове.
Като естествено богат източник на антиоксиданти, гроздето е безценно със своята стойност на хранителни вещества. В действителност много диетолози твърдят, че гроздето помага за намаляване риска от две от най-смъртоносните болести в света, а именно коронарна болест на сърцето и рак.
Под формата на гроздов сок гроздето е известно със способността си да пречиства черния дроб и да води до освобождаване на повече пикочна киселина от организма. Въпреки това гроздовият сок не е лесна за храносмилане течност и се нуждае от повече слюнка и храносмилателни сокове, за да може да се усвои лесно от организма и да не предизвиква спазми.
Освен очевидните ползи, гроздето е също изключително богато на калий, който помага за алкалния баланс на кръвта и стимулира сърцето и бъбречните процеси. То също съдържа химикали, които помагат да се детоксикира и изчисти организмът.
Един интересен, но малко известен факт е, че гроздовите семена са по-здравословни, отколкото самият плод. Те съдържат мощни антиоксиданти, които служат за предотвратяване на преждевременното стареене чрез контролиране на свободните радикали. Това помага да се предотврати развитието на дегенеративни заболявания и инсулти.
Според някои проучвания екстрактите в гроздовите семена съдържат до 50 пъти по-мощни антиоксиданти от витамин Е и витамин С. Освен това те имат антивирусни и антиканцерогенни свойства, а също така осигуряват оптимална кръвна циркулация. Кожата на гроздето също притежава някои хранителни вещества, които тялото може да превърне в антиракови агенти.
Коментари