Медовина - еликсирът на боговете

Медовината е предшественик на всички алкохолни питиета. Тя се е радвала на почитатели от всички видове благородници, епични измислени герои и дори гръцки богове. Медовината ферментира с три основни съставки: мед, мая и вода. Може да чуете, че я наричат медено вино, но това не е правилно класифициране.

Медовината се създава чрез ферментиране на мед, докато виното се произвежда от ферментирали плодове. И макар че медовина често се ароматизира с различни плодове, това не я прави вино.

Китайски грънчарски съдове, датиращи от 7000 г. пр. Хр., предлагат доказателства за ферментация на медовина, която превъзхожда както виното, така и бирата.

Първата партида от медовина е случайно откритие - ранните скитници вероятно са пили съдържанието на пчелен кошер, наводнен от дъждовна вода, който е ферментирал естествено с помощта на въздушна мая. Щом веднъж било опознато производството на медовина, сладката напитка станала глобално призната и популярна сред викингите, маите, египтяните, гърците и римляните.

В ранна Англия към медовината били прибавяни различни билки, като се смятало, че напитката подобрява храносмилането, помага при депресия и облекчава хипохондрия. Тази билкова медовина се наричала ​​метеглин, получена от уелската дума за медицина.

Сладката медовина е оригиналът на афродизиака. Произходът на "меден месец" се връща към средновековната традиция за пиене на тази сладка напитка за пълен лунен цикъл след сключване на нов брак.

Цялата тази традиция е трябвало да осигури плодотворен съюз, който ще даде много деца. Това вярване, основано на консумацията на медовина, е било взимано толкова насериозно, че бащата на булката включвал в зестрата медовина.

Вкусовете на медовината варират в зависимост от вида на меда, от това какви подправки, билки или плодове са използвани или времето на отлежаване. И в днешно време тя също се приема за полезна за здравето благодарение на лечебните свойства на меда, както и на съпътстващите го съставки.

Най-разпространените добавки в днешно време са хмел към немските варианти на медовината и джинджифил или канела към френските.