Ванилията е вид орхидея, която расте в Централна Америка. Днес тя е култивирана в САЩ и по островите в Индийския океан. Ванилията, която използваме като подправка, са изсушените плодове на тези орхидеи.
Ваниловата орхидея цъфти с едри светло-зелени цветя, които имат много приятен аромат, а плодовете й са дълги кафеникави кутийки с много семена. Цветята се отварят само един път и се опрашват от определен вид колибри и пчели.
Затова ванилията е една от най-ценените подправки. Узрелите плодове се използват като подправка, но най-силен аромат имат семената и маслото, което се намира в кутийката.
Ароматът идва от веществото глюкованилин – това е особен гликозид, който се съдържа най-вече в неузрелите кутийки. От лигнина – вещество, което се съдържа в кората на дървото, се произвежда синтетичният ванилин.
Древните ацтеки използвали много ванилията, която наричали Черното цвете. Те приготвяли специална стимулираща напитка с какао, люта чушка, мед и ванилия.
Първите, които се сетили да добавят ванилията в печива, са били готвачите в двора на английската кралица Елизабет Първа. Французите използвали ванилията, за да ароматизират тютюна си.
През осемнадесети век ванилията била известна като мощен афродизиак. Освен глюкованилин ванилията съдържа дъбилни вещества, етер, етерично масло, смола, мазнини, захар, минерални вещества.
Ароматната киселина, която е основен компонент на етеричното ванилово масло, оказва благоприятно действие върху кожата. При мускулни болки и напрежение може да се използва екстракт от ванилия вместо етерично масло.
Този екстракт подобрява храносмилането, премахва болката, отпуска, намалява възпаленията и предпазва от разпространение на инфекции. При грижа за суха кожа на лицето се използва ванилов екстракт, но не повече от една капка.
Коментари