Цикламат (Е952) (Cyclamate) (Синоними: sodium N-cyclohexylsulfamate) е хранителна добавка, синтетичен заместител на захарта. Той имитира вкусовите ефекти на захарта, подобно на останалите подсладители, с тази разлика че съдържа по-малко енергия от нея - в крайна сметка 0 ккал.
Цикламатът спада към групата на т.нар. високоефективни подсладители - вещества, които са десетки или стотици пъти по-сладки от обикновената захар. В тази група изкуствени подсладители влизат
аспартам (Е951);
ацесулфам К (Е950);
сукралоза(Е955);
захарин (Е954);
неотам и др.
Цикламатът е синтезиран през 1937 година и по-нататък се използва масово за нискокалоричен заместител на захарта, като е посочван за добра алтернатива за диабетици. Цикламатът е 30-50 пъти по-сладък от захарозата, в зависимост от концентрацията (зависимостта не е линейна), и обикновено е честа съставна част от консистенцията на комплексните заместители на захарта в таблетки.
Съществуват два вида от Е952 – натриев цикламат и калциев цикламат + цикламатна киселина. Най-често се използва натриев цикламат. Всички те, за разлика от захарина, нямат неговия метален привкус. Единственото им предимство пред захарина във вкусово отношение е, че цикламатът няма остатъчния метален привкус, който остава в устната кухина след консумацията на захарин.
По правило подсладителите се прибавят към храната за подобряване на вкуса. Подслаждащите консистенции, които са различни от захарта, се прибавят към храната или напитките с цел да се запази ниска хранителна стойност на консумираните неща. С други думи - да са по-нискокалорични. Официалната версия е, че синтетичните подсладители като цикламат, захарин, аспартам са добри за диабетици, но това става все по-спорен въпрос.
В момента цикламат със своята 30 до 50 пъти по-голяма сладост от захарозата е най-слабият от използваните изкуствени подсладители. След проучвания, установили, че може да причини рак. През 50-те години на миналия век диетичните напитки масово включват в състава си смесица от захарин и цикламат.
През 1969 г. обаче е проведено лабораторно изследване върху мишки на хроничната токсичност, която показва, че тази смесица причинява рак на лабораторни плъхове. Специалисти се втурнаха да обясняват, че плъховете не са като човек и че по принцип са предразположени към подобни ракови образувания и като цяло животът им е по-къс от този при хората.
Така или иначе през 1970 г. цикламат е забранен за употребата в храни, напитки и лекарства в САЩ. В рамките на Стария континент цикламатът е забранен за употреба в Обединеното кралство, но е разрешен в много други европейски страни, включително и България. Днес повече от 55 страни все още одобряват употребата на цикламат.
Безопасна дневна доза на цикламат
У нас подсладителите, които са разрешени за употреба при приготвяне на храни и напитки, се регулират в Наредба 8 за изискванията към използване на добавки в храните. В наредбата са посочени разрешените подсладители и максималните им концентрации. Цикламатът е разрешен в концентрации до 2500 mg/kg, а захаринът - в концентрации 3000 mg/kg. Счита се, че безопасната доза за човек е не повече от 0.8 г на ден. Химическата формула на цикламата е C6H13NO3S.Na
Къде се съдържа цикламат
Цикламат, подобно на повечето подсладители, масово се използва като евтина суровина в хранително-вкусовата индустрия. Може да го откриете в почти всеки артикул, на етикета на който стои пропаганда „0 калории”. Както вече споменахме, цикламатът е издръжлив на термична обработка, издържа високи градуси и масово се прилага в храни, приготвянето на които изисква подобна обработка. Той е съставна част на повечето от предлагани на пазара трапезни подсладители.
Цикламат може да откриете в съдържанието на различни евтини бонбони, вафли, безалкохолни напитки, шейкове, енергийни и спортни напитки, млечни продукти, мармалади и конфитюри, шоколади, студени чайове, зърнени закуски, всевъзможни сладкиши и печени продукти, пудинги и желета и дори в доста козметични продукти.
Ползи от цикламата
Здравословни ползи цикламат няма и неслучайно дори меката на хранителното инженерство – САЩ, е забранила употребата на подсладителя. По една или друга причина цикламат се използва и днес в България, като се влага във всевъзможни продукти.
Като плюс при употребата на цикламат се посочва и опазването здравината на зъбите и липсата на остатъчния метален привкус, който има след употребата на захарин. За някои плюс е още липсата на калории и това, че цикламат лесно се разтварят във вода и издържат много високи температури. Това прави цикламата подходящ за кулинарна употреба, защото храната може да се подслажда в процеса на приготвянето ѝ.
Вреди от цикламат
За всеки нормален човек е логично да се запита как един подсладител може да е забранен в някои страни, а в други употребата му да е разрешена (предимно в Източна Европа). Нима вредата от цикламат не е константна навсякъде по света и не крие латентна опасност от поява на страшни болести след време. Защото действието на подсладителите не е мигновено, а те се натрупват в нашия организъм до момента, в който не се появи болестта.
Истината е, че производители и хранителни магнати не са особено заинтересовани от личното здраве на всеки един от нас. Акцентът е върху това, че цикламатът е евтин и на всичкото отгоре много подходящ за влагане във всевъзможни хранителни продукти, защото издържа на високи градуси.
След като в края на 60-те стана ясно, че цикламат е напълно способен да причини рак на лабораторни мишки. Последвалите изследвания изведоха на бял свят, че подсладителят е крайно противопоказен за хора, които страдат от бъбречна недостатъчност. Той се получава чрез екстракция от cyclohexylamine и sulfamic киселина и това вещество се метаболизира в ограничена степен от бактериите в червата. При някои от нас се наблюдава намалена абсорбция от червата, а веществото се освобождава непроменено през бъбреците.
Цикламат, подобно на останалите синтетични подсладители, е неподходящ за употреба и по време на бременност и кърмене.
Попадайки в стомаха, под действието на живеещите там бактерии цикламат се превръща в циклахексаламин. Това е вещество, което не е изследвано и изучено окончателно, което най-вероятно е причината този заместител на захарта да е забранен в САЩ и някои от страните на ЕС.
Коментари