В природата има много видове захари. Най-важно значение за нас за момента има захарозата. В технологията тя се обозначава като захар.
Захарозата представлява биосинтетичният продукт, който се натрупва в клетките на някои растения. Най-широко разпространена е в растителното царство, където се синтезира в най-големи количества - до 28% в захарната тръстика, 18% в захарна метла и др. Така захарозата спада към една от най-важните групи хранителни вещества, а именно - въглехидратите.
В природата се среща чиста захароза. Тя представлява безцветно кристално вещество със сладък вкус. Физическите ѝ характеристики са важни за разгадаване на функционалността ѝ. Разтваря се във вода, докато в спирт това ѝ свойство е ограничено. При загряване се разтапя, карамелизира и овъглява, като при процеса се отделя вода.
Установено е, че молекулата на захарозата може да се разглежда, като получена от обезводняването на една молекула фруктоза и една молекула глюкоза.
Въглехидратите, от друга страна, могат да се разглеждат като получени от две молекули монозахариди (глюкоза, фруктоза), чрез отделянето на вода. Те се наричат дизахариди, каквато е и захарозата или захарта.
В същото време получената при хидролизата смес от равни части глюкоза и фруктоза, се нарича инвентарна захар. Процесът се нарича инверсия, а получената инвертна захар е пчелният мед. Специалистите твърдят, че единственият истински мед е този, който се захаросва.
Изкуствено, тя може да се получи при варенето на сладка, след прибавянето на лъжичка лимонтузу. За разлика от захарозата инвертната захар се кристализира по-трудно от захарозата. Това е и причината сладката да не се захаросват.
Захарозата е сред продуктите, които широко се употребяват в хранителновкусовата промишленост. Те имат висока калоричност. Концентрираните им разтвори имат изразено антисептично действие.
Коментари