Лимонтузуто е винена киселина за кулинарни цели. Представлява бял кристален прах със силно кисел вкус, наподобяващ този на лимонов концентрат. Днес лимонтузу се получава по синтетичен път, докато по-рано киселата субстанция се е получава чрез дестилация на винени отпадъци.
Всъщност лимонтузуто е неправилно и подвеждащо наименование в търговската верига на винената киселина. То се използва като подправка в кулинарията, като има широко приложение. Самата дума „лимонтузу” има турски корен – идва от думата limontuzu (limon „лимон” + tuz „сол, " разбирай „сол с вкус на лимон“) и ето защо правилното изписване е лимонтузу, а не лимонтозу, както е широко разпространено, но грешно.
Лимонтузуто се предлага в малки опаковки, на които подвеждащо пише с големи букви лимонена киселина. Този търговски хитър трик е загнезден в продажбите на лимонтузу още от преди 1989 г и се е запазил до днес. В повечето случаи предлаганият продукт лимонтузу е синтетично добита винена киселина, а не лимонена киселина.
По дефиниция винената киселина, известна и като тартарова киселина, представлява бяла кристална органична киселина. Може да се открие и естествено в много растения, предимно в грозде и тамаринд. Тя е една от основните киселини във виното, а в кулинарията се използва като добавка към различни други храни, за да им придаде кисел вкус. Лимонтузуто се използва и като антиоксидант.
Винената кисели се нарича тартарова киселина, защото солите ѝ се наричат тартарати. Те са дихидрокси производни на дикарбоксилна киселина. Освен в тълковния речник значение на лимонтузуто може да откриете в някои от разпространените съновници. Според един от тях сънуваш ли лимонтузу, това означава, че ще имаш пропиляно време, изпуснат късмет или нереализирани възможности.
История на лимонтузуто
Историята на тази киселина можем да проследим назад във времето, чак до 800 г, когато тя е получена за първи път от калиев тартарат. В древността той бил известен като винен камък (още тригия, тартар).
За предшественика на днешното лимонтузу трябва да сме благодарни на персийския алхимик Джабир ибн Хаян, който е допринесъл много по отношение на други подобни и основни химични процеси, които са приложими и в наши дни.
Всъщност съвременният процес за добиване на винена киселина/лимонтузу е открит през 1769 г. от шведския химик Карл Вилхелм Шееле.
През 1832 г. Жан Батист Био пък открива т.нар. хиралност (оптичната изомерия) на винената киселина. Ученият наблюдавал способността да завърта равнината на поляризирана светлина.
Тези изследвания били наследени от Луи Пастьор, който работи над синтеза през 1847 г. Тогава Пастьор проучва формата на кристалите на винената киселина и установява, че те са асиметрични. Пастьор е този учен, който първи получава чиста проба от L(+)-винена киселина.
Кулинарна употреба на лимонтузу
Лимонтузуто се употребява във вид на разтвор. За целта се взема 1 ч.л. от субстанцията и се разтваря в 3 ч.л. топла вода. Полученият сок силно наподобява лимоновия сок затова и често се използва като негов заместител. Сокът на един лимон съответства на приблизително 5 г киселина на кристали или на две малки лъжички разтвор от нея.
Лимонтузу или разтвор от него може да добавите към всяко ястие или сос, на които искате да придадете лимонов, леко кисел привкус. Дори популярната и любима на мнозина от нас майонеза, може да приготвите в домашни условия с добавка на щипка-две лимонтузу.
Винената киселина се използва още и като вид консервант за направата на сладка, мармалади и конфитюри. Обикновено се добавя към вече готовото и сварено сладко 1-2 минути, преди да се свали от котлона и да се разсипе в бурканчета.
Лимонтузуто намира и различни други приложения извън кулинарията. Използва се отново като разтвор за домакински цели и почистване на замърсени плоскости.
Ползи от лимонтузу
Смята се, че с помощта на лимонтузуто може да прогоните главоболие. За целта сложете малко лимонтузу на върха на лъжичка и разтворете в малко вода. Изпийте така приготвения разтвор.
Лимонтузуто влиза и като разкрасяващо средство в употреба. Ако имате боядисана коса, но желаете да възвърнете първоначалния си цвят, това, което трябва да направите, е да измивате косата си няколко пъти в течение на седмица с лимонтузу.
Винената киселина, подобно на оцета се използва и за възвръщане на свежестта на зеленчуци и плодове. Много от търговците по пазарите прилагат този маниер, за да могат да пласират продукцията. В съд с обем от 25 литра те обикновено разтварят лимонената киселина и потапят увехналия зарзават в разтвора за 15-20 минути.
Лимонтузуто, както и оцетът имат способността да неутрализират нитратите в плодовете и зеленчуците. Препоръчително е зеленчуците да се консумират с лимон, защото съдържанието на витамин С в него пречи превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини. Обикновено под въздействието на по-висока температура нитратите се превръщат в нитрити, последните от които са доста опасни и вредни за нашето здраве.
Коментари
:)