Захарната тръстика /Saccharum/ представлява род многогодишни тревисти и многостеблени растения от семейство Житни, чиито най-видни представители са пшеница, царевица и ориз. Основният продукт на захарната тръстика е захарозата, която се натрупва в междувъзлията.
Захарната тръстика е най-голямата реколта в света. Изчислено е, че през 2010 година са култивирани 23 милиона хектара захарна тръстика, в повече от 90 страни с добив от 1.6 млрд. тона.
Бразилия е най-големият производител на захарна тръстика, следвана от Индия, Китай, Тайланд, Пакистан и Мексико.
Стръкове захарна тръстика с височина 30-50 см се засаждат в бразди. Приблизително след четири месеца те пускат встрани корени и образуват няколко стебла. От един стрък могат да поникнат от 5 до 20 стебла, достигащи височина до 5 метра и дебелина до 6 см.
Както всяко едно тропическо растение, така и захарната тръстика изисква температура не повече от 18 градуса и по-чести дъждове. След като растението узрее долните листа изсъхват и опадват.
Ниската част на стеблото, което е покрито с тънък восъчен слой става гладко и голо. Това многогодишно растение дава отлична реколта през първите пет до осем години, но след това съдържанието на захар в него намалява и то трябва да се презасее.
Вегетативният цикъл на захарната тръстика е една година. Едва девет месеца след като растението е засято, стъблото вече е много добре узряло, а съдържанието на захар е максимално. В Карибите прибирането на реколтата се извършва между януари и юли месец. Веднъж отрязана, захарната тръстика не бива да се складира за повече от един ден, защото тропическата жега и наличието на микроорганизми намаляват значително съдържанието на захар.
История на захарната тръстика
Захарната тръстика е едно от най-старите култивирани растения. За нейн дом се счита Нова Гвинея. От тук тя се пренася във Филипините, Индия, Китай и Персия. Има данни, че през 600 година пр.н.е. по тези места е открит метод за пречистване на нейния суров, концентриран сок от нежеланите примеси. Още тогава е захарта е започнала да се рафинира и пресова в конични форми. С настъпването на исляма през 7 век захарната тръстика започва да се разпростира в Близкия Изток, Испания и Северна Африка.
През 12 век кръстоносците я разнасят из цяла Северна и Централна Европа. През 1493 година Христофор Колумб пренася растението на Антилите. По това време захарта вече една е една от най-търсените стоки. Само няколко години по-късно за нуждите на твърде бързо развиващите се плантации в Карибите, са продадени и първите роби. Много скоро захарта изменя по ценност самото злато.
Захарната тръстика се размножава посредством рязане на стеблата. С течение на годините това води до постепенно отслабване на генотипа, въпреки че през 19 век се появяват нови плантации из цялото земно кълбо. В началото на 20 век започва да се култивират нови сортове, които вече са съобразени с естествените условия в районите на плантациите. В наши дни вече се разработват клонинги, които са съобразени със специфичните условия на всеки един остров. Новите хибриди са с много по-добри добиви, по-богати на захароза и по-устойчиви на болести.
Състав на захарната тръстика
Захарната тръстика е изключително богата на захари, розово и етерично масло. Като суровина за добиване на захар се използват обезлистените листа, в които съдържанието на захарозата се колебае в много широки граници – от 6 до 22%.
Приложение на захарна тръстика
В миналото захарната тръстика основно се отглежда като суровина за производството на захар, но в сега вече не е основният продукт за получаване на захар. Ромът е един от най-известните продукти на захарната тръстика. Нежните части на стеблата на растението се режат и смилат до меласа, която се вари и след това се оставя да ферментира. След ферментацията сместа се дестилира. Полученият ром може да бъде бял, тъмен или златен.
Тъмната меласа, която се получава от преработката на захарна тръстика, е един от най-пълноценните подсладители. Може напълно да замести захарта. Разредена с вода меласа е хранителна и полезна за храносмилането напитка.
Захарната тръстика е продукт, от който се произвежда биогориво. Най-големият доставчик на биогорива от захарна тръстика е Бразилия. В страна всеки седми автомобил се движи с етанол.
Друг интересно приложение на захарната тръстика е за производство на хартия. Навярно тя е вторият най-разпространен източник за получаване на нетрадиционни влакна.
Захарната тръстика се използва за производството на мебели, които са изключително леки. Тези мебели са предпочитани от много хора, защото имат отличителна текстура и цвят, които напомнят за вечна пролет във всяка градина или дом.
Захарната тръстика се използва като храна за животни, прилага се в козметиката, парфюмерията, ароматерапията и влиза в състава на хомеопатични продукти.
Коментари