Меласата /melli – мед/ представлява гъст и тъмен сироп, който е остатъчен продукт от производството на захар от захарна тръстика или от захарно цвекло. Количеството на получената меласа зависи от това колко зряла е била използваната суровина, колко захар е извлечена и какъв метод на извличане е бил ползван.
Меласата има богата история в Карибския басейн и някои американски щати, където захарното цвекло и захарната тръстика са широко култивирани. Почти до края на 19 век, тя е била най-известният подсладител в САЩ, защото е много по-евтина от рафинираната захар.
Видове меласа
По време на процеса на извличане на захар сокът извлечен от захарното цвекло или захарната тръстика се вари, докато захарите изкристализират и се утаят. Сиропът останал след кристализацията е меласата. Обикновено захарната тръстика претърпява три цикъла на топене и кристализация, за да се извлече възможно най-много захар. С всеки следващ цикъл меласата е с по-малко съдържание на захар.
Светла меласа
Това е сироп, който е останал след първия цикъл на кипене на захарната тръстика. Тази меласа има най-светъл цвят, най-високо съдържание на захар и най-малко вискозна консистенция.
Тъмна меласа
Тя е продукт на втория цикъл на кипене на захарната тръстика. Освен че е доста по-тъмна от предишния вид меласа, тъмната има и по-малко количество захар.
Черна меласа
Това е последният вторичен продукт от третия цикъл от процеса на извличане на захар. Това е меласата с най-малко количество захар и най-високо съдържание на витамини. Черната меласа е с много тъмен цвят и изключително лепкава консистенция. Този тип меласа е силно концентриран, поради което има дълбок и пикантен вкус.
Състав на меласата
Тъй като меласата представлява остатъчен компонент от захарната тръстика, тя съдържа концентрирано ниво на витамини и минерали, които се съдържат и в самата захарна тръстика. Меласата е особено ценена заради високото съдържание на желязо, въпреки че съдържа и други важни минерали като калций, калий и магнезий. Количеството на тези вещества зависи от сорта на меласата и процеса на преработка.
Съществува и т.нар. долнокачествена меласа, която има най-много хранителни вещества, защото е най-концентрирана и с най-малко съдържание на захар.
Общото съдържание на захари в меласата в повечето случаи е около 50%. Около 20% от общата маса на меласата се състои от специфична органична материя. В допълнение меласата съдържа свободни и свързани радикали, както и карбоксилна киселина. В производствения процес аминокиселините, които се намират в захарното цвекло претърпяват промени и в меласата се съдържа малко количество от тях.
Избор и съхранение на меласа
Най-често меласата се продава в малки бурканчета. Бъдете внимателни и четете етикета, на който задължително трябва да са упоменати производител и срок на годност. Както голяма част от продуктите, които се използват в кухнята, така и меласата трябва да се съхранява на хладно и сухо място. Ако я оставите на влажно и топло място, рискувате тя да мухляса. Неотвореният буркан меласа може да се съхранява до една година в сухо и хладно място. Ако вече сте отворили буркана, почистете добре ръба и капачката му и го приберете в хладилник.
Меласа в кулинарията
Меласата съдържа голямо количество калций, който предотвратява омекването на някои храни, сред които и фасул. Може да приготвите печен боб на фурна с меласа, но имайте предвид че термичната обработка ще се увеличи. От друга страна, точно калцият ще предотврати разкашкването на зърната. Сложете я в края на процеса на готвене, а не в началото.
Когато използвате меласа за печене на ястия /например ребра/, внимавайте, за да не потъмнеят прекалено и в крайна сметка да прегорят. Освен за различни печива, меласата се използва широко за подслаждане на торти, сладкиши и дребни сладки. Освен това може да използвате меласата за мариноване на меса. Голяма част от американските барбекю сосове съдържат меласа.
Хубаво е буркана с меласа да се извади от хладилника около половин час преди кулинарна обработка. В противен случай ще бъде трудно дори да отлепите меласата от лъжицата.
Ползи от меласата
Меласата е един от най-здравословните подсладители. Поради високото съдържание на полезни вещества, тя е полезна при анемия. Консумацията на една лъжица меласа на ден може да осигури на организма необходимото количество желязо. Освен желязо меласата може да ни помогне да си набавим и необходимото за здравината на костите количество калций.
Меласата може да се използва като ефективен лек за намаляване на симптомите на менопауза при жените. Последни проучвания доказват, че този подсладител помага за заздравяването на кожни рани и спомага за по-бързото премахване на натрупаните в дебелото черво токсини.
Консумацията на меласа е полезна при хора, които страдат от артрит, сърцебиене, запек и обща тревожност. Използва се и в лечението на дерматит, псориазис, ревматизъм, разширени вени и някои доброкачествени туморни образувания.
Въпреки това не прекалявайте с приема на меласа, защото все пак тя се добива от захар и трябва да се консумира в умерени количества.
Коментари