Синап

Синапът е член на семейството растения, наречено Брасика и има малки кръгли ядивни семена, както и вкусни листа. Неговото английско име идва от латински и означава „парливо вино”. То е свързано с най-популярната употреба на синапа, а именно във вид на горчица, която се получава след преработка на синапено семе. Френската практика за направа на горчица се изразява в прибавяне на неферментирал сок на винено грозде към пикантните натрошени семена на синапа.

Първоначално синапът е считан за медицинско растение, а не за кулинарно. В 6-ти век пр.н.е., гръцкият учен Питагор използва синапа като средство за лекуване на ужилване от скорпион. Сто години по-късно, Хипократ използва синапа в различни лекарства и мазила за лекуване на зъбобол и редица други заболявания. Синапът е една от най-старите подправки и най-широко използваните по целия свят. Китайците го познават от хиляди години, а древните гърци редовно са го употребявали.

Приготвената горчица датира от преди хиляди години по времето на първите римляни, които използват смлени семена на синап и ги смесват с вино за получаването на еднородна паста.

Синапеното семе е било важна отправна точка за поклонниците на християнската вяра, илюстриращо нещо, което е малко и незначително, но когато се засади, расте силно и мощно. Папа Йоан XXII е бил толкова голям любител на горчицата, че създава нова длъжност във Ватикана, а именно Grand moutardier Du pape (човек, който прави горчица на папата). По подобие през 1866 г. Еремия Колман, основател на Горчицата на Колман в Англия, е назначен за човек, който прави горчица на кралица Виктория.

Състав на синап

Синапът е много богат на гликозиди /главно синигрин и мирозин/, етерично масло, мазно масло, протеини и производни на фенил пропан. В синапеното семе се съдържат слузни вещества, белтъчини. Етеричното синапено масло се състои предимно от алилизотиоцианат.

Видове синап

Растението съществува в три варианта - черен, бял и кафяв синап. Родината на кафявия е Индия, белия вероятно идва от Южна Европа, а черния произлиза от Западна Азия. Синапените растения силно си приличат на външен вид - представляват едногодишни тревисти растения с разклонено стъбло. Семената и на трите вида синап си приличат и по вкус, но съдържат в себе си различни етерични масла. Семената на черния синап съдържат 3.5% етерично масло, маслото на белия синап няма аромат, но силно лютиво. От белия синап се приготвя най-добрата горчица.

Избор и съхранение на синап и горчица

Синапени семена: Повечето пазари предлагат синапени семена в различни форми, включително цели и на прах. Горчицата на прах представлява комбинация от кафяви и бели синапени семена, смесени с куркума или шафран за добавяне на вкус и цвят. Съществуват редица специални сухи горчици, като например чили горчица на прах, горчица с зърна пипер, ментова или с вид ситен лук.

Съхранението на цели синапени семена трябва да става в херметични контейнери на хладно, сухо място до една година; а съответно горчицата на прах - до шест месеца.

Синапено масло: Силно пикантното синапено масло се получава чрез пресоване на синапено семе. То се предлага в индийските и източни магазини. Има хубав златист цвят и е много ароматно. Синапеното масло трябва да се съхранява в хладилник, тъй като лесно гранясва.

Приготвена горчица: Тъй като е приготвена с киселинен компонент и сол, горчица, която е закупена от магазин, трудно се разваля. Въпреки това, тя ще загуби вкусовите си качества и пикантността си с времето, дори и неотворена. Неотворената горчица може да се използва в рамките на една година, но въпреки това е добре да се съхранява в хладилник. Отворената горчица издържа само един месец при стайна температура, затова е необходимо също да се съхранява в хладилник.

Много вериги магазини и най–вече източните, предлагат зелени или кафяви синапени листа, които могат да се приготвят като спанак или просто да се консумират сурови. Ароматът на зелените листа напомня на приготвена горчица.

Кулинарна употреба на синап

Според Аюрведа синапът е горчив и лют на вкус, поради което балансира Капха и Вата, но претоварва Питта, защото в същото време е загряваща подправка. Изпукан в разтопено пречистено масло или олио, синапът се слага в леща и други варива. По този начин намалява газовете и подпомага храносмилането. Съчетава се успешно с подправки като джинджифил, куркума, червен пипер и кориандър.

Освен семената в кулинарията се употребяват и листата на растението. Те традиционно присъстват в менюто на Източна и Северна Индия, особено през зимните месеци, защото имат силно загряващо действие. От листата се извлича и синапено масло, традиционна мазнина за готвене в отделни части на Индия.

Ползи от синап

Горчицата не само стимулира апетита чрез увеличаване слюноотделянето с до осем пъти, но тя също има храносмилатело, слабително, антисептично и стимулиращо циркулацията свойство.

Като храносмилателно средство, горчицата неутрализира токсините и предотвратява появата на разстроен стомах. Въпреки това, прекалено големият прием на горчица може да се отрази дразнещо на стомаха.

Горчицата също съдържа сяра, която се използва за лечение на кожни заболявания. Мазила от синап се налагат на гръдния кош като помощ за изчистване на синусите и облекчаване на белите дробове.

Синапът стимулира работата на сърцето и елиминира отровите в тялото. Когато е смесен с вино може да се използва като противоотрова при ухапване от змия и отравяне с гъби. Компресите от синап облекчават болките при подагра и ишиас, болки в ставите и мускулите. Използва се за горещи бани на краката при простудни заболявания, а когато е под формата на масло помага при ревматизъм. Синапът е силно антисептично средство - до такава степен, че древните лекари са измивали ръцете си със синап преди операции. Синапът е полезен при болки в гърлото, кашлица, стомашни и жлъчни болки.

Вреди от синап

Листата на синап не се препоръчват за хора с проблеми на щитовидната жлеза, тъй като те могат да причинят увеличение на размера й. Етеричното масло от синап може да причини изгаряния. Използването на синап не се препоръчва при хора, които страдат от стомашно-чревни язви или възпалителни бъбречни заболявания.

Народна медицина със синап

Няколко капки синапено семе, добавени към ваната за крака помагат за лекуването на микози. Жабуренето с отвара от синап помага при зъбобол. Във вид на лапа се използва при настинки, пневмония, ревматизъм, невралгия и бодежи.