Повечето хора, които обичат да подправят ястията си с горчица знаят, че тя се произвежда от растението синап. Французите се досетили да прибавят от неферментиралия сок на виненото грозде към натрошени семена на пикантната подправка и така получили екзотичната на вкус горчица.
Преди тях растението се е приемало само като медицинско, но не и кулинарно.
През VІ век преди Христа Питагор го използва като лек срещу ужилването на скорпиона. 100 години след него Хипократ приготвял лекарства и мазила срещу зъбобол и други оплаквания от синапеното семе.
Ясно е, че това е една от най-старите подправки, които са използвани в цял свят. В подкрепа на това е, че китайците също познават синапа от хиляди години и активно го използват.
Характеристика, видове и състав на растението синап
Синапът (Sinapis) е от рода на Покритосеменните растения. Те са с най-усложнено растително тяло по отношение на морфологията. Принадлежат към висшите растения от семейство Кръстоцветни - Brassicaceae.
Синапът е много богат на гликозиди. Синигринът и мирозинът са основните гликозиди в състава му. Освен тях в неговата формула се откриват етеричното масло, мазното масло, протеин и производни на фенил пропана. Слузните вещества и белтъчините също са важен елемент от състава. Етеричното масло от синапа е съставено предимно от алилизотиоцианат.
Сред полезните вещества в синапа най-значително място заемат селенът и магнезият, които са с високо съдържание. Синапеното семе е също добър източник на елементи като манган, омега-3 мастните киселини и фосфор.
Синапът наброява общо около 40 вида, но три от тях са най-известни и с най-широка употреба.
Сред разпространените видове синап са:
- Черният синап (Brassica Nigra);
- Белият синап (Brassica alba);
- Кафявият синап (Brassica juncea);
С най-остър вкус се отличават черните семена. От белите, които всъщност са жълтеникави, се прави горчицата, а кафявите са много разпространени в Индия, Китай и Япония, където се ползват като подправка за салата.
Когато се сдъвчат семена от синап, най-напред се усеща горчив вкус, който след това преминава в остра и парлива нотка, която е добре позната от горчицата.
И трите вида водят произхода си от различни части на Европа и Азия.
Белият синап е подправка от източните части на Средиземноморието. Кафявият е от подножието на Хималаите, а черният идва от Близкия изток.
Приложение на синапеното семе в готварството
В западните държави използват синапеното семе за маринати, саламури и консервиране. То е задължителна подправка в киселите краставички и туршията, понякога го слагат и в киселото зеле, може да приготвите и зелени доматчета със синап. Много апетитен става и домашният кетчуп със синап. Понякога го комбинират с хряна, черния пипер, чесъна, лука и копъра. Тъй като е силна подправка, на 10 литра течност се добавя 1 лъжица семе от синап.
В Индия синапът е много ценен. Използват листата му в салатите, пържат семето в олио, докато се пукне, и след това го добавят като гарнитура към ястията. В сурово състояние също се консумира. С кафяв синап се поръсват оризови блюда. Правят и различни рецепти за къри, където синапът е в комбинация с други подправки.
Белият синап много често може да се открие в миксове от подправки, които се ползват при готвене на месо и морски дарове.
Разбира се, горчицата е най-известната от всички кулинарна магия, на основата на синапено семе. Спокойно може да се каже, че горчицата е едно от големите достижения на съвременната кулинария, тъй като без рецептите с горчица сандвичите и бързите закуски нямаше да имат този вкус, който сега познаваме.
Горчицата се прави по рецепта, известна на почти всеки любител на тази добавка. Семето на синапа се смела на едро, отстраняват се мазнините от него чрез пресоване, добавят се оцет, сол и захар, както и други подправки като чесън, естрагон, бахар, карамфил и канела и после ферментира 24 часа. Десетките видове горчица, позната на всеки, има широко приложение в кулинарията.
Приложение на синапеното семе за медицински цели
Синапеното семе е богато на фитонутриенти, познати и като глюкозинати. Тялото на човека ги преобразува в изотиоцианати. Те имат противотуморни качества. Те спират деленето на туморната клетка и стимулират смъртта на съществуващите туморни клетки. Полезни са при рак на пикочния мехур, а добавянето на синап като подправка в храната се смята като превенция срещу тази болест. Те предпазват и срещу рак на стомаха.
Тъй като съдържат селен в големи количества - около 21 процента от препоръчителната дневна доза има само в 1 лъжица синапено семе, служи и като регулатор на функциите на щитовидната жлеза. Селенът е антиоксидант, който пази от свободните радикали, а също така има благотворно действие върху хормоните на щитовидната жлеза.
В синапените семена има също противовъзпалително средство, то се нарича куркумин. Куркумините са мастно разтворими пигменти, които придават жълтия цвят на семето и ги има още в куркумата, джинджифила и други жълти билки и подправки. Куркуминът е антиоксидант с мощни противоракови, както и противовъзпалителни свойства. Той облекчава болките при артритни състояния и чревни възпаления.
Магнезият, в комбинация със селена, придава на синапеното семе противовъзпалителни и загряващи свойства. При мускулна треска, простудни заболявания се препоръчва загряващ компрес със синапено семе.
Тъй като семето на синапа е добър източник на хранителни вещества, употребата му подпомага изграждането на клетъчните мембрани в мозъка. Калцият, калият, желязото, мангана, фосфорът и цинкът са полезните елементи, които подпомагат мозъчната дейност.
Синапеното семе се препоръчва при псориазис. То има както защитно, така и лечебно действие при това автоимунно заболяване.
Синапените семена предизвикват предпазно повръщащо действие при натравяне. Отварата от семената прочиства тялото и е популярна при алкохолни отравяния.
Синапът загрява и е полезен за хората, които страдат от увреждане на нервите. Той има стимулиращо действие спрямо нервната система.
Тъй като съдържа каротини, лутеин и зеаксентин, витамините А, С и К, те ги правят богати на антиоксиданти, забавящи процеса на стареене.
Манганът, медта, желязото и други минерали в синапа подобряват имунитета, съдържат и хранителни вещества, усилващи съпротивителните сили на организма срещу болести. Синапеното семе лекува също така също така бронхит и други простудни заболявания, снижава и високата температура. Регулира кръвното налягане, намалява пристъпите на мигрена и държи астмата под контрол.
Други продукти от синапено семе
От синапено семе се получава и синапено брашно след смилане. Синапеното брашно се използва основно в народната медицина при лечение на различни болестни състояния. От него се прави ефикасен мехлем при болки в ставите.
Много ефикасно действие има и при кашлица. От брашното се приготвя мехлем, който се маже на гърдите и се прави загряващ компрес.
Здравословните ползи на синапеното брашно са проверени и при вътрешна употреба. Подходящо е при сърдечно-съдови проблеми, болки в стомаха, пясък в бъбреците и други.
Със синапеното брашно може да се приготви и домашна горчица за кулинарна употреба.
Синапеното семе е 100 процента натурален продукт с изпитано действие, който е намерил широко приложение през вековете заради многобройните си ползи.
Няколко интересни факта за синапа
Различните култури използват синапа по различни начини. Зашиват го във вътрешността на дрехите за кураж и сигурност. Разпръсват го из дома за прогонване на зли духове и други ритуални дейности.
Синапените зърна са толкова популярни, че са споменати и в Новия завет. Там Небесното царство е сравнено със синапено зърно.
Уникалните лечебни свойства на синапеното семе се дължат на факта, че синапът е от рода Кръстоцветни, който е много дружелюбен към здравето на хората.
Коментари