Болестите по дините се разграничават на няколко подвида:
Бактериални заболявания по дините – Тъй като бактериите са едноклетъчни растителни микроорганими, лишени от хлрофил и пластиди, те се хранят с готови органични вещества, които усвояват през клетъчните стени чрез осмоза. Те се развиват в тъканите на растенията, където се и размножават. След себе си водят редица проблеми и вредоносни образувания. Разпространяват се масово чрез насекоми, растителни части, вода и въздух.
- бактериален пригор (ъгловати петна) – Тази бактерия зимува в растителните остатъци. В семената е способна да се запази до 2-3 години. Симптомите се появяват по листата – появяват се дребни воднисти ъглвати петна, ограничени от нерватурата, отначало тъмнозелени, по-късно тъканта в петната прегаря и опада. Плодовете също биват засегнати, те стават дребни и воднисти, а повредата се разпространява навътре като мокро гниене, достига до семената и ги заразява.
Вирусни заболявания по дините – Те нямат собствена обмяна на веществата и се развиват в живата клетка на растенията, като по този начин разрушават нормалната й дейност и предизвикват мозаични прошарвания. Те са няколко:
- обикновената краставична мозайка – Този вирус зимува в зародиша на растението, като симптоми за наличието му се появяват едва 6-8 седмици след като поникне. Листата растат дребни и мозаечно прошарени. Вирусът има в състава си над 60 вида листни въшки. Решението е системна борба с тях, за да се радвате все пак на сочни и големи дини;
- зелената английска мозайка – При него листата отново биват прошарени, набръчкани, с мехуровидни подутини. Разпространява се главно чрез водата за поливане и семената, като, вече появил се, се пренася от болните растения на здрави.
Гъбични заболявания по дините – Тези нисши безхлорофилни организми се развиват върху органични вещества, синтезирани от други организми. Когато използват за храна жива хранителна тъкан, са паразити, а когато се хранят с мъртва - сапрофити. Размножават се по полов път или чрез спори.
- брашнеста мана – По листата на дините се появяват малки петна, покрити с бял брашнест налеп, които с времето нарастват, сливат се и листата изглеждат като посипани с брашно. Всички засегнати листа опадат;
- мана (кубинска мана) – По горната страна на листата се появяват ограничени от нерватурата хлоротични петна, а от долната се образува рехав виолетово-сив налеп. С течение на времето петната нарастват, сливат се и листата прегарят;
- фузарийно увяхване – Тази гъба засяга кореновите власинки на дините, в които се прорязва. Поради това цялото растение изсъхва;
- антракноза – Засяга листата и стъблата на дините. По тях се появяват петна, които бързо се разрастват, и засегнатото място увяхва;
- алтернария – Най-често при влажно време и висока температура, по листата се появяват малки кръгли жълтокафяви петна с цял център, които се разрастват и се оформят като вдлъбнатини. По горната страна на листа се виждат като пръстени, а по плодовете петната са покрити с черно оцветена прашлива маса;
- краста – Тази болест е типична за всички тиквови растения. Симптоми и признаци се наблюдават по надземните органи. Върху листата, листни¬те дръжките и връхната част на стъблата се развиват закръглни или неправилни кафеникави воднисти петна, с жълт венец около тях. Плодовете на динята също биват засегнати, като при ранно заразяване петната се разрастват, кожицата се пука и изтича кафява лепкава течност. Петната образуват язви, имащи кратероподобна форма.
Коментари