Пермакултурата представлява сравнително иновативна система за проектиране на къщи, градини и общности. В нея нуждите на хората са задоволени по екологично устойчив начин, като същевременно са максимално близки до естествените.
Първото съвременно практикуване на пермакултурата, като систематизиран подход, е на австрийския фермер Сеп Холцер през 1960-те. По обстойно обаче проектът се разработва от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгренв периода около 1970 г.
Първоначално Молсън нарича системата „перманентна агрокултура“, но по късно се спира на наименованието „перманентна култура“.
В пермакултурата се съчетават множество методи за устойчив дизайн на земята. Основните и принципи се градят на екологични и биологични принципи, използвайки повтарящи се природни модели като шаблони. Чрез тях се максимизират ползите и се минимализират усилията.
Главната цел на пермакултурата е да се създадат устойчиви и продуктивни системи, които да могат да задоволят човешките нужди и хармонично да интегрират хората и земята. За целта се взимат предвид фактори, като екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори.
Всички нужди на обитателите и консуматорите на тези системи – от храна, енергия, подслон и инфраструктура, са удовлетворени от изпитани технологии.
Всеки елемент в системата се разглежда като съвкупност от цялото, извършващо определени взаимодействия. Продуктите на един елемент са ресурс за друг.
Работата в типичната пермакултурна система е сведена до минимум. Главното е - отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени, околната среда е възстановена.
Тези принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб — от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони.
Основните принципи на пермакултурата са:
- Грижа за Земята;
- Грижа за Хората;
- Ограничаване на потреблението.
От тези три принципа изхожда цялостната идеология на тази система, целяща ограничаване най-вече използването на ресурси и работа, за да може всеки да има достъп до основните житейски нужди - чиста вода, чист въздух, храна, подслон, осмислена работа и социални контакти.
Коментари