Решетка

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
97516
Решетка

Решетка /Carlina acanthifolia / представлява многогодишно безстъблено, монокарпично, тревисто растение от семейство Сложноцветни. Билката е известна още като дива зелка шереметка, бутрак, безстъблена решетка, цедка, трънова гулия, самодивско сито.

Решетката има дебел, сочен, до 1 м дълъг, жълтокафяв корен. Листата на растението са 10-30 см дълги, около 2 пъти по-дълги, отколкото широки, дълбоко пересто нарязани, бодливо назъбени, разположени в приземна розетка, в средата на която се развива едра кошничка, 3-7 см в диаметър. Външните обвивни листчета на кошничката са листовидни, средните са гребеновидно наредени, а вътрешните са разперени.

Всички цветове на решетката са тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави до виолетови. Плодовете са продълговати, с хвърчилка от перести власинки. Решетката цъфти от юни до септември. Тя вирее по сухи тревисти и каменливи места, из горски поляни в цялата страна, предимно в планините. Разпространена е из цялата страна докъм 2000 м надморска височина. Освен у нас се среща и в Южна Европа.

История на решетка

Решетката предпазва от зли сили и носи късмет в дома. Тя е специална билка, с която се призовава доброто и благоденствието. В миналото от билката да правели талисмани, които да закрилят домовете. Направеният талисман се поставял на видно място в дома, за да пази от всякакви тъмни помисли, както и от крадци, зли сили, болести и лошотии.

Според народните вярвания цветът на решетка набожда злото на острите си бодлички. Същевременно привлича божията благодат, носи на дома здраве, разбирателство, богатство, щастие и късмет. Това растение не губи магическите си сили и колкото по-дълго обитава даден дом, толкова по-силно го закриля. Поставя се така в дома или офиса, че който влезе в него, вниманието му да попадне най-напред върху талисмана.

Състав на решетка

Решетката съдържа до 2% етерично масло. В цялото растение се открити алкалоиди и дъбилни вещества. Флавоноиди и сапонини има само в надземната част. В листата се идентифицират сърдечни глюкозиди. В корена се съдържат смолисти вещества, до 20% инолин, един съсирващ ензим. От етеричното масло е изолирано вещество с антибактериално действие.

Събиране и съхранение на решетка

За медицински манипулации се употребява корена от решетка - Radix carlinae. Тази част на растението се събира в края на лятото и през есента (септември - октомври), след като плодосемките узреят. Корените се изкопават с копач или друг подходящ инструмент. Изтръскват се от пръстта, надземната част се поставят в торби. Събраните корени се измиват бързо в течаща вода и се оставят да се изцедят. Нарязват се на части с дължина около 15 см. За по - интензивно сушене, по-дебелите се нацепват на дължина. Поставят се за сушене на тънък (3-4 см) пласт върху рамки или други постелки в силно проветриви складове. При използване на сушилня, температурата не трябва да бъде по-висока от 35 градуса.

Билка Решетка

Ползи от решетка

Решетката е традиционно лекарствено средство в народната медицина. Коренът на билката се употребява като стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, пикочогонно, противовъзпалително, отхрачващо и глистогонно средство. Прилага се и външно при обриви и други кожни заболявания.

Решетката оказва обезболяващ ефект при хемороиди. По-рядко се предписва при отпадналост, преумора, нервно изтощение и др. Може да се използва при лечението на бронхит, бъбречни възпаления, трудно заздравяващи рани, кръвоизливи, нерви, отпадналост и глисти.

Прилага се за лечение на отоци от различен произход, течности в корема (асцит), нарушено храносмилане, възпаление на пикочните пътища. В българската народна медицина решетката се прилага при циреи и пъпки, лишеи по кожата, против припадъци, отпадналост, парализи (особено на езика), стомашни болки и киселини и др.

Билката има благоприятно действие при колит, гастрит, цистит, нередовна менструация и др. От цветните главички (кошнички) след отстраняване на покривните листенца овчарите правят решетки за прецеждане водата за пиене, с което се свързва наименованието "решетка".

Отварата от корени на решетка се пие при воднянка, настинка, болести на бъбреците и пикочния мехур, за пречистване на кръвта, при маясъл, кожни обриви, лишей, отпадналост, припадъци, парализа (особено на езика.) Решетката се определя като българския жен-шен. Използва се цялото растение, най-вече корените.

Решетката намира приложение и в народната ветеринарната медицина като ефикасно средство за лечение на болестта „бутрак" при конете и за лечение на болестта „гърлица" при свинете. Билката се прилага при домашните животни, примесена към храната.

Народна медицина с решетка

Българската народна медицина предлага отварата от решетка като средство за лечение на отоците (асцита), съпровождащи чернодробната цироза. Освен това отвара от дрогата се използва като отхрачващо средство при хронични обструктивни заболявания на белите дробове, като противовъзпалително средство при заболявания на пикочоотделителните пътища и на бъбречния паренхим.

20 г корени се слагат в 900 мл вряща вода, врат 10 минути, изпива се на 4 приема по 200 мл.

Дрогата се прилага и като алкохолен извлек в съотношение 1:10 в доза, като се приемат по 15—20 капки 2—3 пъти дневно, както и под формата на запарка, приготвена по следния начин: 15 г от ситно нарязаната дрога се заливат с 500 мл вряща вода. Извлича се в продължение на 20 минути. След изстиване на течността и прецеждане се изпива изготвеното количество в продължение на два дни.

Препоръчва се също приемането на върха на ножа на стрит на прах корен в продължение на няколко месеца по 2 до 3 пъти дневно.

Решетката се предлага и за външно приложение при лечение на инфектирани рани и при фурункулоза. За външно приложение се препоръчва варенето на 50 г нарязана дрога (корен) в 500 мл вода в продължение на 30 минути.

Нашата народна медицина препоръчва следната рецептата с решетка против хемороиди. Взема се само надземната част на растението и се слага в 2. 5 л вода. Сместа ври, докато остане 2 л. Изпива се до 48 часа.

При простудни състояния решетката се приема се под формата на запарка: 2 супени лъжици от коренните се заливат с 500 мл вряла вода и киснат 20 - 30 минути и се изпива за 2 дни, по 50 - 80 мл, 30 минути преди ядене.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Топ Статии Днес