Воден морач /Oenanthe/ представлява род многогодишни или двугодишни тревисти растения от семейство Сенникоцветни /Apiaceae/. Листата на представителите на този род са перести. Главните лъчи на сложния сенник при основата са с обвивка от листчета или без такава. Дръжките на цветовете винаги са с обвивка от прилистници. Цветовете са бели или розови. Чашката е развита, състояща се от зъбчета.
В България естествено разпространени са десет вида. От тях най-известен е същинският воден морач /Oenanthe aquatic/. Той има дребни, нишковидни корени. Стъблото му е до 1 м високо, кухо, разклонено, с надлъжни ребра. Долната му част обикновено се намира под водата и е със скъсени междувъзлия. Надводните листа са два до много пъти пересто разсечени, с разперени, често завити назад овално-ланцетни крайни дялове. Подводните листа са с нишковидни крайни дялове. Цветовете са разположени в сложни, многолъчни сенници.
Цветните дръжки са с обвивка. Чашката е с 5, доста дълги шиловидни зъбчета. Венчето е бяло, 5-листно, несраснало. Тичинките са 5. Плодникът е съставен от 2 плодолиста. Плодът е 4—5 мм дълъг, продълговато-елипсовидна двусеменка, с тъпи надлъжни ребра, с тънка дръжчица, разпадащ се след узряване на 2 едносеменни половинки, плаващи по водната повърхност, лютиви на вкус. Същинският воден морач цъфти през лятото до септември. Този вид е разпространен в цяла Европа, Западна Азия, Русия (Сибир, Кавказ). У нас вирее из по - дълбоките мочурища и блата с течаща вода почти из цялата страна.
История на водния морач
Името на рода Воден морач произлиза от гръцките думи ainos - вино и anthos - цвят, поради миризмата на вино, отделяна от цветовете на билка.
Гръцкият поет Омир пише за сардоничната усмивка - гримаса, която се появявала върху лицето на жертвите на ритуалните убийства, извършвани от финикийските колонисти в Сардиния. Те умъртвявали старите хора, които не били способни да се грижат сами за себе си, а също и престъпниците, като им давали отрова, която предизвиквала усмивка върху лицата им след смъртта им. След отравянето жертвите били хвърляни от скали или пребивани до смърт. След проведени изследвания италиански учени от университета в Източен Пиемонт стигнали до извода, че при тези жестоки ритуали, потърпевшите са отравяни с вид воден морач - Oenanthe. Този вид не е разпространен в България, но родните видове също са отровни.
Видове воден морач
Банатски воден морач /Oenanthe banatica/ е многогодишно тревисто растение. Стъблото му е високо 25-110 см, наребрено и набраздено. Обвивката на сложния сенник е с едно тревисто листче или липсва. Сенниците са с 25-35 цвята. Цветовете са бели или розови, 2.5-4.5 мм в диаметър, несиметрични. Долните листа са обратнояцевидни или продълговати, тъпи. Плодовете са 3.5-4.5 мм дълги, с 3 ребра и бразди по външната и 1 ребро по страничната повърхност. Видът е разпространен в цялата страна от морското равнище докъм 1600 метра надморска височина. Освен у нас се среща в Централна и Югоизточна Европа.
Странджански воден морач /Oenanthe tenuifolia/ е многогодишно тревисто растение. Корените му са нишковидни, незадебелени. Стъблото на растението е 30–60 см високо, неразклонено, почти безлистно. Листата са 4–15 см дълги, 2.0–3.5 см широки, в общо очертание елипсовидни, пересто до двойно - пересто наделени, дяловете са триделни, ланцетни до линейно-ланцетни. Влагалищата са клиновидни, тревисти, постепенно скъсяващи се при горните листа. Обвивката на сложния сенник е съставена от 7–8 линейно-ланцетни тревисти листчета или липсва. Сенниците са с 10–25 цвята. Цветовете са 3–5 мм в диаметър, слабо несиметрични. Венчелистчетата са широко обратно яйцевидни до закръглени, бели с кафеникав кил.
Плодовете са цилиндрични до слабо обратно-конични, със запазващи се чашкови зъбци и дълги стълбчета. Този вид цъфти от юни до юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена. Среща се по влажни тревисти места и храсталаци върху канелено - подзолисти почви, като популациите са малочислени и с ограничена площ. У нас странджанският воден морач може да се види в Тунджанска хълмиста равнина (Сакар пл. – местн. Вишеград, Тополовградско), Странджа (селата Звездец, Крушевец и Граматиково), от 100 докъм 850 м надморска височина. Освен в България растението е разпространено в Централна Гърция и Южна Албания.
Състав на воден морач
Водният морач съдържа до 2.5% етерично масло, в състава на което влиза до 8% отровният терпен p-феландрен, един алкохол (андрол), който придава миризмата на дрогата, алдехидът феландрал, а също и един алкохол, наподобяващ миризмата на роза. Не съдържа алкалоиди. Съдържа още до 20% тлъсто масло, до 4% смолестоподобното вещество енантотоксин (енантин), до 3% восъци, гумоподобни вещества и др.
Събиране и съхранение на воден морач
За медицински цели се събират стръковете на воден морач. Ожънват се връхните части на билката във восъчната зрелост на плода, навързват се на малки китки или снопчета и се оставят да доузреят. След това се изчукват или овършават, а изпадналите плодчета се прочистват чрез превяване и пресяване. Жътвата да не се отлага до пълната зрелост на плодчетата, защото те много лесно се ронят.
След превяване и пресяване плодчетата се доизсушават върху постелки в проветриви помещения на сянка. При брането не трябва да се смесват различните видове от същия род. От 1.1 кг прочистени и доизсушени плодчета се получава 1 кг сухи. Обработената билка се съхранява в сухи и проветриви помещения, настрана от неотровните дроги.
Ползи от воден морач
Като лекарствено средство водният морач се прилага още от 18 век. Плодчетата на водния морач се предписват при заболявания на дихателните пътища с обилен секрет (бронхити, бронхиална астма и др.). Използват се успешно и като диуретично средство при възпаления на пикочния мехур, като успокояващо средство при болки и газове в стомаха и червата във вид на студен извлек. При възпаление на гърдите у кърмачки се препоръчват компреси с водна настойка от счукани плодчета.
Народна медицина с воден морач
Българската народна медицина предписва настойката от плодовете на воден морач като диуретично средство, при възпаление на пикочния мехур, като успокоително средство при болки и газове в стомаха и червата, при хроничен бронхит и астма. За целта две чаени лъжички счукани плодове се заливат с две чаши студена вода. Настойката се оставя да престои в продължение на 8 часа. прецедената настойка се изпива за един ден на глътки. Използват се и счуканите плодчета — 0.5—1.0 г три пъти на ден.
Вреди от воден морач
Не бива да употребявате водния морач без лекарски надзор, тъй като билката е отровна. Отравянето с растението се характеризира с обилно слюнкоотделяне, повръщане, болки в корема, воднисто – слузна диария, световъртеж, полиурия.
Коментари