Хидрастисът е едно от най-популярните растения, използвано от американските индианци. Смесен с мечешка мас, храстът е бил най-ползотворното средство срещу насекоми. Освен това е бил едно от най-популярните лекарства за лечение на язви, болки в ушите, рани, болки в стомаха и проблеми с черния дроб.
Настойки и отвари от билката се давали на болните от треска, висока температура, пневмония, магарешка кашлица, чернодробни нарушения и проблеми със сърцето. С него дори се лекувала туберкулозата, но действието му не било толкова успешно.
През годините хидрастисът добива широка популярност и през 20 век вече е регистриран в Американския национален рецептурен сборник. Той е описан като растение със силно антисептично и адстрингентно средство.
Днес лековитото растение е застрашено от изчезване. Когато се използва, е препоръчително да се залага само на продукти, произведени от билка с култивиран и органичен произход. Употребата на див хидрастис е незаконна.
Използваемите части на хидрастисът са корените и коренищата. Основните компоненти в него са хидрастин, берберин и канадин.
Лечебните отвари, които се приготвян от хидрастис, са много. Настойка от него се приготвя от стритите напрах корени на растението. Те се използват за лечение на псориазис, както и при гъбични инфекции. За промивки на уста, очи, както и за тоалетен душ, се използва разредена настойка.
Обикновена запарка и отвари от хидрастис се използват при всякакви проблеми с гърлото. С тинктури се лекуват влошени състояния на лигавицата, както и сериозни инфекции на ухото, освен ако тъпанчето не е перфорирано. Промивки пък се правят при екзема, раздразнена кожа и шарка.
От корени хидрастис, смлени на прах, се приготвят капсули и пудра за рани, както и за инфекции на синусите. Капсулите се приемат самостоятелно или в комбинация с други билки, за облекчаване на топлите вълни при менопауза и изпотяване.
Приемат се и при сенна хрема. Освен това има и комбинирани таблетки, които се прилагат за лечение на различни храносмилателни разстройства.
