Кравето масло се е появявало само върху масите на богаташите в древността, затова е било смятано за признак за благополучие на стопанина на къщата. За пръв път кравето масло се споменава в песните на жителите на Индия.
Тези песни датират около 2000 г. преди новата ера. Древните евреи са споменавали маслото в Стария Завет, затова те са смятани за първите майстори на изкуството на получаване на маслото.
През пети век в Ирландия, а през деветнадесети век в Италия и Русия маслото вече е било много популярен продукт. Когато заминавали на далечно плаване, норвежците взимали със себе си бъчви с краве масло.
Най-хубавото масло се е получавало от бит каймак, от сметана и от мляко. Най-добрите сортове масло са се правели от пресен каймак, а маслото за готвене се правело от сметана или мляко.
В Русия правели масло, като претопявали сметаната или каймака в прочутите руски печки, където много бавно, но на постоянна температура млечните продукти се преобразували в масло.
След като на повърхността се появявала жълта маслена маса, тя се отделяла, изстудявала се и се биела с дървени лопатки, чукчета, лъжици, а понякога и просто с ръце.
Готовото масло се измивало със студена вода. Тъй като то не можело да се съхранява дълго, хората постоянно го претопявали, измивали с вода и след това отново го претопявали.
При претопяването маслото се разделяло на два слоя, като горният се състоял от чиста мазнина, а долният – от вода и немазни съставки. Мазнината се отделяла и се охлаждала.
По този начин получавали масло много източнославянски народи. Дневната норма на маслото не трябва да превишава 30 г дневно. То съдържа ценни животински мазнини, които са особено полезни най-вече за децата. Освен това в него има витамини А, D и Е.
