На 16 октомври търговишкото село Драгановец ще организира същински празник на баклавата, като канят всички фенове на вкусния сладкиш, за да си хапнат от него.
Фестивалът ще се проведе в местото читалище Христо Ботев. Жените от селото ще приготвят 25 баклави и дори ще споделят личните си рецепти с гостите на събитието.
Атракцията, с която селото ще се похвали, е 60-листна баклава с домашно точени фини кори, която ще се приготви по стара техника, известна на местните, тъй като е предавана от поколение на поколение.
Най-вкусно приготвените баклави ще получат награди от организаторите на събитието, а за настроението на присъстващите ще се погрижат няколко фолклорни групи.
Тъй като баклавата е един от любимите десерти на повечето българи, в Драгановец очакват много гости за празника.
Въпреки че у нас сладкишът е познат от турската кухня, за родина на баклавата спорят няколко страни от ислямския свят и Гърция.
Смята се, че първата баклава е приготвена в Месопотамия през VIII век, като оригиналната рецепта е включвала точени кори, мед и счукани ядки, а до трапезата на европейците е стигнала благодарение на гърците.
Различните нации са усъвършенствали вкуса на сладкото изкушение, като арменците първи добавят канела и карамфил, а арабите ароматизирали баклавата с розова вода и кардамон.
Медът, с които първоначално е поливан сладкишът, след време е бил заменен със захарния сироп от познатите ни рецепти, за да консервира по-добре баклавата, тъй като заради знойния климат в арабските страни баклавичките се разваляли по-бързо.
Един от най-любопитните факти за баклавата е, че тя е силен афродизиак заради продуктите, от които се приготвя – ядки, захар, канела.
Богатството на разнообразие от видове на сладкиша дължим на готвачите в двореца на турските султани, които изобретили различни пълнежи за баклавата.
