Ясен

Ясен

Ясенът /Fraxinus/ е род широколистни дървета от семейство Маслинови. У нас се срещат по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите. Виреят и в областите край река Дунав, река Камчия и др.

Ясеновото дърво достига височина до 40 м, дебелина - до 1 метър в диаметър, а възраст — до 250 години. Най-дебелото ясеново дърво у нас се намира в Лонгозната гора, с. Старо Оряхово, Варненско. Обиколката на дънера му е 9 м, а височината — 30 м.

Кората на ясен е мрежовидно напукана, зеленикава до кафява. Листата на дървото са сложни. Те се състоят се от 3 до 17 приседнали (без дръжка) продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете на ясена приличат на светлозелени дребни снопчета. Развиват се през април, преди разлистването. В съцветията има и мъжки, и женски цветове. Семето на дървото е дълго, плоско, поставено в продълговато крилце, дълго до 4 см. Крилцето е леко врязано на върха. Дърветата започват да дават семена към 40 години.

История на ясен

Ясен е езическо дърво, което не се приема от християните, счита се, че е обиталище на демони. В миналото ясенът е използван за лекуване на рани, а от дървесината му се изработвали амулети за предпазване от задушаване. Смятало се, че отблъсква мълниите при буря. В древността се вярвало, че това дърво предразполага и подпомага ясновидството.

Ясенът е дълбоко почитан от древните гърци.

За тях това е едно растение много тясно свързано с войната, неизменна част от ежедневието им. От ясен се изработвали дръжките на копията на бойците. Според елините, ясенът се обитава, подобно на други растения, от определен вид нимфи, наречени мелиади, които са войнствени и безпощадни. Те, заедно с гигантите, се създават от кръвта на Уран.

Според легендата преди Зевс да скрие огъня от хората, човеците свободно можели да го използват, защото огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на ясените, откъдето хората можели просто да си го вземат. Като дар за сватбата си Пелей, бащата на Ахил, придобива наред с други ценности и ясеново копие.

В скандинавската митология на това дърво се отдава особено голямо внимание. Боговете сътворили първите хора – Аск и Ембла от дънера на ясен. За скандинавците ясенът бил свещен. Могъщият Йедразил, Дървото на живота, представлявал огромен ясен.

Видове ясен

Планински ясен /Fraxinus excelsior/ е високо 15—30 м дърво със сиво кафява, гладка, у по-старите дървета напукана кора с черни пъпки в пазвите на листата. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 9—12 листчета (последните са седящи), продълговато-ланцетни, заострени, доста едро назъбени, в основата клиновидни. Цветовете на този вид са червеникави, хермафродитни или еднополови, събрани в многоцветно метловидно съцветие.

Тичинките са 2, с тъмночервени прашници. Плодникът е от един плодолист с горен яйчник. Плодът е едносеменно орехче със силно развито крилце. Планинският ясен цъфти през пролетта. Той е разпространен предимно из широколистните гори в нашите планини, главно в пояса на бука. Расте и в някои низинни области — Лудогорието, на някои от Дунавските острови, по Черноморското крайбрежие и др.

Полски ясен /Fraxinus angustifolia/ представлява средно голямо широколистно дърво от семейство Маслинови, обикновено достигащо до 20-30 м височина, с диаметър на ствола до 1.5 м. Този вид е разпространен в Европа, Северна Африка, Близкият Изток и западната част на Азия. В България се среща из лонгозните гори по поречието на Камчия, в резерватите на Дуранкулашкото езеро и Природен Парк Златни пясъци, по поречието на Марица, Дунав, Тунджа и др. Листата му са светлозелени, с дължина около 25 см и се състоят от 5-13 на брой листенца, които са доста по-тесни от тези на другите представители на рода. Полският ясен цъфти от началото на май.

Бял ясен или мъждрян /Fraxinus ornus/ е висок храст или ниско дърво, със закръглена корона. Белият ясен може да достигне височина до 20 м и диаметър 60 см, но по-често остава с по-малки размери. Кората му е гладка и жълтеникавокафява. Пъпките са сивокафяви и покрити със сиви власинки. Листата са сложни, текоперести, дълги 15-20 см. Те са съставени най-често от 5 до 7 листчета с удълженояйцевидна форма, дълги 5-6 см и широки 2-4 см. Периферията им е неравномерно назъбена, а основата им е ширококлиновидна или закръглена, често леко асиметрична.

Отгоре са матово зелени, а отдолу по-светли, с ръждиви власинки по средната жилка и ъглите между жилките. Цветовете са двуполови, кремавобели, с добре развита чашка и венче. Те са събрани в едри, гъсти метлици, които са разположени по върховете на клонките. Плодът е продълговато орехче, снабдено с крилатка. Белият ясен се среща в Средна и Южна Европа, Мала Азия и Кавказ. В България се среща в цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Това е най-широко разпространеният вид от този род у нас.

Състав на ясен

Кората на ясен съдържа фенолните кумаринови глюкозиди ескулин и фраксин, дъбилни вещества, фраксинин, декстроза, смоли, етерично масло, гуми, захароза, глюкоза и др.

Листата съдържат флавоновия глюкозид кверцитрин, манит, танин, инозит, следи от етерично масло, а кората — фраксин (кумаринов гликозид), танин, манит.

Отглеждане на ясен

В ранна възраст планинският ясен понася добре сянка, но в по-късно става светлолюбив. Топлолюбив е и често страда от късните пролетни студове. Добре се развива при висока атмосферна влажност, но понася и известно засушаване. Взискателен е към почвените условия и най-добре се развива на дълбоки, богати, свежи или влажни почви. Понася наличието на варовик в почвата и е устойчив на атмосферни замърсявания. Освен чрез семена планинският ясен се размножава и чрез пънни издънки. Семенните индивиди достигат до 300-годишна възраст.

Белият ясен расте както на богати и плодородни, така и на бедни и сухи почви. Изисква умерен климат и издържа успешно засушаванията. Полският ясен е бързорастящ вид. Пределната му възраст е около 300 год. В сравнение с планинския ясен е по-сенкоиздръжлив и по-топлолюбив. Най - успешно се развива на дълбоки, плодородни и влажни почви.

Събиране и съхранение на ясен

Като лекарствено средство се употребява кората на ясена. Тя се събира, рано на пролет, когато започне сокодвижението в дървото. Върху младите клонки на дървото се правят с остър нож пръстенови нарежи на разстояние от 30 до 50 см един от друг, след което още 1-4 надлъжни нареза. По този начин кората се обелва по–лесно. Обелената кора се прочиства от лишеи, мъхове или отпадъци и се суши на слънце или сухи помещения, като се разстила на тънък слой. Най–добре материалът се изсушава в сушилня при първоначална температура от 25 градуса, която постепенно се повишава до 60 градуса.

Ползи от ясен

Ясен е диуретично и противоревматично средство. В народната медицина листата на дървото се използват при подагра и ревматизъм, радикулит, воднянка, шипове, кашлица, треска, глисти, като слабително средство. Отвара от кората се приема при диария, дизентерия и жълтеница. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане за заздравяване на венците. Ясенът понижава температурата, успокоява треската, използва се като горчив тоник и стягащо средство.

Счита се, че отварата от кората помага за отстраняване на запушвания в черния дроб и далака, както и при ревматоиден артрит. Листата имат диуретично, потогонно и слабително действие, отпускащо действие особено при лечение на подагра и ревматични оплаквания. За отварата с ясен и бяло вино се е носела славата, че разтваря камъни и лекува жълтеница. Днес чаят от листата на ясен се приема в Европа като очистително средство и срещу ревматизъм, артрит, подагра и воднянка.

Народна медицина с ясен

В нашата народна медицина се използва белият ясен Fraxinus ornus. Употребява се засъхналият сок манна, който изпуска при нарязване на клонките.

Пригответе отвара с ясен, като залеете две супени лъжици счукани кори от бял ясен с 500 мл вряща вода. Сместа се разбърква добре и след като изстине, се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.

Според френската народна медицина запарката от листа на ясен /60 г. на 1 л./, приемана всяка сутрин намалява увреждането от старостта.

Настойка от ясен може да се приготви, като 1-2 ч.л. листа се накиснат за 2-3 минути в половин чаша вода, след което се прецедят. От течността се пие по 1-1.5 чаши дневно, без подсладители и на глътки.

Нашата народна медицина предлага и следната рецепта за отвара с ясен: Сварете за няколко минути 1 ч.л. кора в половин чаша вода и оставете така 2 - 3 минути. Приемайте отварата без захар по 1/2 - 1 чаша дневно. Можете подобрите вкуса с мента или сладък риган.

Рейтинг

5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес