Габър

Габър

Габър /Carpinus/ е род покритосеменни дървесни растения от семейство Брезови /Betulaceae/, състоящ се от над 30 вида. Габърите се срещат в Азия, Северна Америка и Европа. В България естествено разпространени са два вида.

Видове габър

Обикновеният габър /Carpinus betulus/ е широколистно листопадно дърво със силно развита коренова система. Този вид има прав ствол, покрит със сива ненапукана кора. Характерна за вида е и добре развитата корона. Листата на растението са прости и с яйцевидна форма. На дължина достигат до 12-13 см, а на ширина до 5-8 см. Всяка листна петура разполага с 10-15 двойки странични жилки. Ръбът на листата е двойно назъбен, като до всеки зъб достига една странична жилка или нейно разклонение. Както и останалите представители на семейство Брезови, обикновеният габър е еднодомно растение.

Той има разделнополови цветове, които се събират в мъжки и женски съцветия — реси. При мъжките цветове липсва околоцветник и прицветни листчета. Вместо тях мъжките цветове разполагат с червено-кафява люспа, която покрива от 4 до 12 тичинки. Мъжките реси са с продълговата форма като са дълги около 6 см. Женските цветове са събрани в групи по две и са покрити с люспа. Отделните групи са събрани в женски реси. Характерно за женските реси на обикновения габър е, че при образуването им през пролетта те са много по-малки от мъжките реси, но впоследствие нарастват и достигат до дължина 15 см.

У нас обикновеният габър цъфти през късната пролет. Растението образува плодове в края на лятото. Те са с яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа. Плодовете узряват през есента и при узряването им плодната люспа става жълта на цвят и чуплива. Основно се среща като примесен вид в буковите и дъбовите гори на надморска височина докъм 1500 м. Най-разпространен е в районите с надморска височина от 500 докъм 1000 метра, където се среща заедно с видовете дъб и липа.

Келявият габър (Carpinus orientalis) е дребно дърво или храст с височина до 12 м. Стъблото му е криво и ребристо, с гладка, оловносива на цвят кора. Листата му са с дължина от 2 до 5 cм, забележимо по-дребни от тези на обикновения габър. По ръба те са двойно назъбени, отгоре са тъмнозелени и лъскави, а отдолу - светлозелени. Формата им е яйцевидна. Плодната люспа напомня малък асиметричен лист. Келявият габър се среща по сухи каменисти места в долния и среден планински пояс до 900 м надморска височина.

Друг известен представител на рода Габър, който обаче не се среща у нас, е Carpinus caroliniana. Той е дървесен вид от семейство Брезови. На височина достига до 10-15 м. Кората му е гладка и сиво-зелена, плитко набраздена при по-старите дървета. Carpinus caroliniana е разпространен в източните части на САЩ, вирее още в Канада, Мексико, Гватемала и Хондурас. Най-големи площи с този вид има в предпланините и в долните части на планините докъм 900-1300 м надморска височина, като се развиват в пояса на мезофилните габърови и букови гори.

Състав на габър

Листа на габър са богати на дъбилни вещества, алдехиди, кофеинова киселини, кумарини, биофлавоноиди и др. Намерени са още етерични масла и аскорбинова киселина. Габъровите семена съдържат значително количество растителни мазнини.

Отглеждане на габър

Габърът се използва за единични и групови насаждения в парковете. Той може да послужи за живи плетове и стени, освен това издържи на всякакво оформяне. Габърът расте бавно, предпочита достатъчно влажна, рохкава и богата на хранителни вещества почва, макар че някои видове толерират сухи варовити почви и не се развиват благоприятно на подгизнали и кисели почви. По принцип тези дървета се радват на слънчевите лъчи, но някои видове предпочитат и по-сенчестите места.

Събиране и съхранение на габър

За медицински цели се събират листата, кората и цветовете на габър. Листата се събират в късното лято. Пречистват се от случайно попаднали примеси и се сушат под стряха с добра вентилация или в сушилня, при температура до 40 градуса. Семената на габъра узряват между септември и ноември, след което започват да се разпръсват. След като се изсушат на слънце, те могат да се съхраняват и замразени в продължение на две години.

Ползи от габър

Екстрактът от листата на габъра действа противомикробно. Някои проведени изследвания показват, че габърът предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в мозъчните съдове.

Опитни руски билкари използват настойките и отварите от цветовете на габър в борбата с мозъчните тумори, а също така за профилактика и лечение на нарушения на мозъчното кръвообращение. Издънките от габър пък се използват в някои страни, като средство против безплодие при жените или при опасност от аборт. Габърът се оказва ефективен и при диария.

Листа Габър

Габърът е дърво с неизменна икономическа важност, тъй като от него се произвеждат така ценните дървени въглища. В миналото от габъра са се правели колела, бижута и др. Тъй като габърът е устойчив на износване, от него се произвеждат фурнири, паркети, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.

В Кавказ кората на габър се използва за щавене на кожи. Младите листа на габъра са подходящ фураж за животните. От листата и кората на габъра се прави и етерично масло с плодов аромат, което се използва в козметиката. Маслото, извлечено от семето на габъра, може да се консумира. Отварата от цветовете на габър помага при депресия, отпуснатост и апатия. Възвръща виталността, дава енергия и желание за живот.

Сок от габър

Сокът от габър има лечебни свойства. Той е по-беден на захари и те практически не се усещат. В него се съдържат различни други растителни киселини, както и вещества, които предотвратяват гъбичните инфекции. Като консистенция и прозрачност сокът от габър прилича на вода. На вкус, разбира се, се отличава с лека дървесна нотка.

Периодът, в който сокът може да бъде събиран, е около 2-3 седмици, в края на март - началото на април. При нараняване на кората от габъра изтича значително количество сок, който го предпазва. За да се събере сок, се маха малък участък от кората и в него се пробива дупка, като в долната ѝ част се поставя издялкана клечка, която да събира сока и да го насочва към подложен съд.

Народна медицина с габър

Руската народна медицина препоръчва настойката от цветовете на габър като средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества и подпомага мозъчното кръвообращение. Освен това настойката подхранва мозъка и помага дори при мозъчни тумори.

За да приготвите настойка от габър, залейте една супена лъжица цветове с 200 мл вряща вода. Оставете настойката така 1 час и я прецедете. Приемайте по 1/2 чаена чаша от течността 3 пъти на ден в продължение на 40 дни.

Вреди от габър

Като повечето билки и габърът не бива да се прилага без лекарско знание, тъй като при предозиране може да причини смущения в дейността на стомашно - чревния тракт и бъбреците.

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
galya dimitrova
galya dimitrova
04.03.2015 10:56
mnogo sim blagodarna na vasiya sayid za strahotnite recepti mislya da ispolzvam gabira za moyti zabolyavaniya i sto procenta ste vi pisa ...blagodaryavi predviritelno bidete jivi i zdravi i uspehi .....s uvajeniye ....galya
0
0