Гъбите са част от забележителна група организми, в която влизат също дрождите и плесените. Това огромно царство е отделно както от растенията, така и от животните и е самостоятелна група организми.
Природата ги е създала като важно звено при разграждане на органичната материя и като част от хранителната верига. В световен мащаб могат да бъдат открити до 5 милиона различни видове гъби.
Природната изобретателност при тях е достигнала големи висоти. Едно от тези проявления са ядливите и отровните двойници при гъбите.
Забележителна по своята същност двойка са манатарката и нейният отровен двойник - дяволската гъба. Тази красива и разнообразна на багри гъба е силно отровна, като причиняваното отравяне е особено силно за храносмилателната система. Тъй като е двойник на много разпространена и вкусна гъба, тя трябва да се разпознава добре от гъбарите.
Дяволската гъба в България
Rubroboletos satanas е научното название на дяволската гъба, която освен това е позната като синкавица, сатанинска гъба и отровна манатарка.
Синкавицата е вид базидиева гъба, принадлежаща към семейство Манатаркови и е рядка гъба, заради което у нас е вписана в Червената книга на защитените видове.
На територията на България може да бъде открита в окрайнините на широколистните гори и по поляните. Най-често се намира в Стара планина, около хижа Чавдар, в Лозенска планина, Витоша, както и във всичките ни планини до 1200 надморска височина.
Описание на дяволската гъба
Синкавицата има поразителен външен вид, поради което по-трудно може да бъде сбъркана с ядливия си двойник и затова отравянето с нея не е толкова често.
Плодното тяло на гъбата е клекнало, ярко оцветено, масивно и внушително на външен вид.
Шапката е бледа, матово оцветена и с кадифен оттенък, до 30 сантиметра в диаметър, много рядко може да достигне до 50 сантиметра. Първоначално е полусферична с извит ръб, но става изпъкнал при узряването на гъбата.
Когатогъбата е млада, пилеусът е сиво-бял до сребристо-бял или светлокафяв, но по-старите екземпляри развиват маслинени, охрени или кафеникави оттенъци.
Повърхността на шапката е фино оцветена, а при узряването става гладка и леко лепкава при влажно време. Кутикулата е плътно прилепнала към месестата част и не се бели.
Свободните, до леко прилепнали тръби са дълги до 3 милиметра, бледо жълти и посиняват при срязване или нараняване. Порите са закръглени, в началото жълти до оранжеви, но скоро почервеняват, до карминени на цвят при узряване.
Пънчето е високо 5 до 15 сантиметра, много рядко до 25 сантиметра. Цветът му е златисто жълт до оранжев на върха, става все по розовочервен до лилаво червено към основата.Украсен е с фина, шестоъгълна мрежа.
Месото на гъбата е дебело, гъбесто и белезникаво, но може да бъде жълто до сламено при незрели екземпляри, а понякога е червеникаво в основата. Месото на синкавицата има характерна особеност, че при разрязване посинява, а накрая става черно.
Миризмата на гъбата е слаба и мускусна при младите екземпляри. Презрелите плодни тела обаче излъчват неприятна миризма, която отблъсква неопитните гъбари.
Може да се каже, че това е най-едрият вид манатарка, открита в Европа.
Класификация на дяволската гъба
За първи път синкавицата е описана през 1831 година от немския миколог Ленц. Той е имал пред себе си доклад за реакциите при хора, консумирали тази гъба, и вероятно затова е измислил този зловещ епитет, с който я е определил, навяващ определени асоциации с Дявола/Сатана.
Разпространение и местообитание на дяволската гъба
Rubroboletos satanas е широко разпространен вид в умерения пояс, но се среща рядко навсякъде, където е съобщавано, че е намирана. В Европа се открива повече в южните райони и е много рядка или липсва в северните части.
Плододаването на гъбата е през летния сезон и ранната есен в топлите широколистни и смесени гори като предпочитан вид са дъбът, сладкият кестен. Гъбата има склонност към варовити почви. Гостоприемници могат да бъдат също габърът, букът и липата.
Токсичност на дяволската гъба
Дяволската гъба е особено отровна, ако се яде сурова. Симптомите на отравяне са основно в стомашно-чревния тракт и включват гадене, повръщане, коремни болки, кървава диария, която продължава до 6 часа.
Нейното отровно действие се дължи на токсичния ензим болезатин, който е изолиран от плодните тела. Той е инхибитор на протеиновия синтез и причинява масивна тромбоза.
Изолиран е също мускарин, но се смята, че е твърде малко количеството му, за да предизвиква токсични ефекти.
Нови проучвания показват, че отравянето от гъбата се дължи на хиперпрокалтицитонемия, който е отделен симптом на гъбичните отравяния.
В някои части на Италия и Чехия, има сведения, че синкавицата се яде след продължителна термична обработка, която неутрализира токсините, но научно проведен експеримент няма.
Такива сведения идват и от Северна Америка, по- точно от района на Сан Франциско, но има съмнения, че там дяволската гъба се бърка с друг вид, погрешно идентифициран като Rubroboletos satanas.
Предполага се, че има регионални различия в токсичността на гъбата и на отделни места тя може да не е толкова отровна.
Последните предположения са, че европейският вид дяволска гъба не се среща в САЩ. Става въпрос за подобна гъба, описана за първи път през 1910 година от Уилям Мърил и наречена Boletus eastwoodiae или Сатанена болета. Вероятно тя не е толкова отровна и затова я консумират след продължително варене.
Химичен състав и лечебни свойства на дяволската гъба
Във Великобритания дяволската гъба се нарежда сред 10-те най-токсични гъби. Не се прилага като медикаментозно средство и не се яде.
Силната токсичност на гъбата се дължи на химичния състав, доминиран от атропиновите токсини, поразяващи храносмилателната система на човека.
Болезатинът, който е част от токсичното съдържание на синкавицата, е потенциално нов противотуморен медикамент, който се очертава в близкото бъдеще.
Този гликопротеин причинява сериозен гастроентерит заради митогенната активност върху човешките лимфоцити при ниски концентрации, докато високите концентрации инхибират протеиновият синтез in vitro в няколко системи. Болезатинът и други гъбични токсични протеини като болевенина примерно, са с потенциал на лекарства срещу рака.
Симптоми при отравяне с дяволска гъба
При отравяне с дяволска гъба се наблюдават всички признаци на стомашно-чревно неразположение: гадене, слабост, замаяност, тревожност, замъглено зрение, загуба на слуха, шум в ушите, силно повръщане, болки в корема, нарушения в сърдечния ритъм, сухота в устата, силна жажда. Това налага спешно хоспитализиране.
С кои гъби може да се сбърка дяволската гъба
Дяволската гъба може да бъде сбъркана със сходни видове. Такива са пурпурночервената манатарка, обикновената манатарка и огнената. Различават ги розовеещите до винени тонове на шапката, които не се наблюдават при дяволската гъба. Освен това ориентир може да бъде местонахождението на гъбата. Иглолистните гори в планината не могат да бъдат местонахождение на сатанинската гъба.
