Гъбите са едно огромно царство, в което ядливите представители са не по-малко голямо семейство. Някои от тях не са добре познати, но това не ги прави по-малко важни в хранително отношение. Такава е гъбата шимеджи, която е дървесна гниеща гъба от нискотемпературен тип. Среща се през есента и зимата в северната температурна зона. Информацията за нейните вкусови качества, полезен състав и възможни приложения в кулинарията е интересна за любителите на гъбените специалитети.
Описание на гъба шимеджи
Шимеджи (Shimeji), с латинско название Hypsizygus marmoreus, са гъби от семейството на стридите, които растат естествено върху букови дървета. Общо има повече от 20 разновидности на гъби шимеджи. Те растат главно в Япония и Корея, но днес се отглеждат в оранжерии и в други страни, особено в Китай.
В природата тази гъба е с жлези, които растат върху дървото, най-често бук, затова се нарича и букова гъба. Тези гъбки са малки и тънки на вид, растат на група и са доста популярни в някои страни. У нас твърде малко хора знаят, че са ядливи, извън запалените по източната кухня.
Външен вид на гъба шимеджи
Шапката на тази гъба е с диаметър около 4-8 сантиметра, с изпъкнал и леко нагънат ръб, бледо кафява на цвят, понякога с воднисти петна по нея, ако гъбата е още млада.
Тя има хриле, с които се прикрепва към стъблото на дървото. Те са къси и белезникави на цвят.
Стеблото на гъбата е с дължина 3-8 сантиметра и 1-2 сантиметра дебелина, с леко конусовидна форма, сухо и много фино, на цвят е белезникаво като стига до много светло кафяво.
Месестата част на гъбата е бяла, твърда и при разрязване не се променя.
В търговската мрежа се предлага в два вида- бяла и светлокафява шимеджи с много подобен вкус.
Полезен състав на гъба шимеджи
Шимеджи съдържат голямо количество фибри, както разтворими, така и неразтворими диетични фибри, необходими за прочистване на тялото от токсини. Също така те са богати на аминокиселини, витамини и протеини.
Тази гъба е характерна с това, че съдържа пълните видове аминокиселини, включително 8-те вида необходими за човешкото тяло аминокиселини и няколко вида полизахариди. Неговите екстракти, изтеглени с гореща вода или органичен разтворител от плодовото тяло, играят роля за изчистване на свободните радикали в човешкото тяло, което предполага, че гъбата има ефект на предотвратяване и лечение на рак, повишаване на имунитета, защита на стареенето и удължаване на живота.
Гъба шимеджи в кулинарията - използване и съхранение
За разлика от Pecheritsy или Portobello, шимеджи не са подходящи за зеленчукови салати. За тези гъби се препоръчва термична обработка. Не, няма опасност от отравяне и може да се консумират сурови. Просто термичната обработка ги прави по-вкусни и специални. Понякога пресните гъби имат лека горчивина, която изчезва след обработка.
Шимеджи просто са жилави, когато са сурови, и трябва да се сготвят. Сготвената гъба има твърда, леко хрупкава текстура и орехов вкус. Подготовката прави гъбата по-лесно смилаема. Често се яде с пържени храни, включително дивеч и морски дарове. Използва се в супи, гъбени яхнии и сосове с гъби. Когато се приготвят самостоятелно, гъбите шимеджи могат да се сотират като цяло, включително стъблото или дръжката, като само краят се отрязва. Нужно е да се използва по-висока температура при обработка, но могат да се пекат и бавно на ниска температура с малко количество масло или олио за готвене. Шимеджи се използва в супи, набе и такикоми гохан в източната кухня.
Независимо дали ще бъдат задушени, варени, печени или пържени, достатъчни са 10-15 минути и са готови. По-продължителната топлинна обработка няма да им навреди. По същия начин шимеджи може да се осолява и маринова. Идеални са за гъбени, винени или сметанови сосове. Те перфектно се комбинират с други съставки, имат способността да абсорбират миризми и вкусове. Правят страхотно вкусни супи и азиатска юфка с тях в източните кухни.
По-добре е, разбира се, да използват тези гъби в същия ден или на следващия ден след покупката. В условията на внос те не могат да бъдат съвсем пресни и се да съхраняват много дълго.
Ако трябва да останат допълнително време в хладилника, е добре да се увият в абсорбираща хартия и да се поставят в целофанов плик. Така съхранени, ще се запазят малко повече от седмица. Не се препоръчва да се мият, дори преди употреба.
Рецепти с гъба шимеджи
За вкусна и здравословна диета, гъбата шимеджи може да се комбинира със зеленчуци. Броколите са подходящ тандем за такава рецепта.
Гъба шимеджи с броколи
Необходими продукти:
- 1 пакет гъби шимеджи
- 1 глава броколи
- Подправки- соев сос, сол и олио
Начин на приготвяне:
Долната част на гъбата шимеджи се отрязва, а после се раздробява на части цялата гъба.
Броколите се начупват на розички и се бланшират.
В уок тиган се загрява съвсем малко олио, добавят се гъбите шимеджи и се бъркат, докато омекнат.
Слагат се и броколите и се бъркат непрекъснато до лек загар на зеленчука.
След добавяне на подправките и смесването им с основните съставки, ястието се сваля от огъня и е готово за сервиране.
Тъй като се приготвят бързо, тези гъби са подходящи и за по-нетрадиционен сандвич.
Сандвич с шимеджи и сметана
Необходими продукти:
- 200 грама гъби шимеджи
- 1 скилидка накълцан чесън
- малко зехтин
- 1 топка заквасена сметана
- 1 препечена филийка хляб
- Подправки- сол и черен пипер
Начин на приготвяне:
Гъбите се разделят от туфата и се отрязват стеблата им, след което се измиват и нарязват.
В тиган със зехтина се слага нарязаният чесън и след като стане леко кафяв и се усеща миризмата му, се добавят гъбите, които се задушават до омекване. Поръсват се със сол и черен пипер.
Готовите гъби се поставят върху препечената филия хляб, а отгоре се слага топка заквасена сметана.
Любопитни факти за гъба шимеджи
Тази гъба принадлежи към така наречените хрилни гъби, тоест растящи върху дървета. Може да бъде сбъркана с Hypsizygus ulmarius, която расте върху бряст.
Поради обърканата таксономия тези гъби се приравняват и с други видове хрилни гъби, които растат върху кленови дървета, спорите им обаче са различни и така ги различават най-лесно.
Най-отличителната особеност на шимеджи е техният специален аромат и деликатен кремообразен, леко сладък вкус. Благодарение на стабилната си структура те имат тази характерна хрупкавост, както и запазена форма при термична обработка.
