Пърхутка

Пърхутките представляват базидиеви гъби с ядливо плодно тяло. Имат сферична или крушовидна форма. Вътрешносттта на пърхутката се нарича глеба и при младите гъби е бяла. С узряването на съдържащите се в нея спори обаче, вътрешността започва да потъмнява и от плътна се превръща в прахообразна.

Външната обвивка, наречена перидий, също преминава през определени промени с узряването на спорите. В началото е бяло, но след време покафенява и се разпада, но не е изключено да се продупчи с цел да образува отвор, през който узрелите спори ще могат да се разпръснат по-късно. Дори една дъждовна капка да падне или животно да натисне плодното тяло, моментално спорите се изстрелват през създадения отвор. Те са изключително леки и се носят много леко от въздушните течения.

Отделните видове пърхутка могат да се срещнат на различни места. Най-често попадаме на тях в пасища и ниви. Някои пърхутки растат в близост до широколистни или иглолистни дървета. Периодът на плодоотдаване е дълъг – от пролетта до края на есента.

Видове пърхутка

Пърхутка Bovista – тези гъби имат малки плодни телца със сферична форма. Максималният им диаметър е около 2-3 см. В основата си нямат краче, което да играе ролята на пънче, а вместо него отдолу висят мицелни хифи. Обвивката им се състои от два слоя, които са ясно разграничени един от друг – вътрешен /ендоперидий/ и външен /екзоперидий/. Външният слой е бял, може да бъде гладък или грапав. Разпада се на късове, когато гъбата узрее. Вътрешният слой също променя своя безцветен цвят и изсъхва.

При различните видове мембраната е оцветена в кафяво или сиво. След пълното узряване на спорите цялото плодно тяло започва да изсъхва, а основата се отделя от почвата и гъбата започва да се търкаля съвсем свободно. Зрелите спори на пърхутката се разпръскват посредством единичен отвор, който е разположен най-отгоре. Най-познатите пърхутки от този вид са сивата пърхутка /Bovista plumbea/ и яйцевидната пърхутка /Bovista nigrescens/. Различаването на отделните видове е много трудна задача и се осланя само на микроскопични особености в белезите.

Пърхутка Calvatia – това са най-едрите пърхутки, които има най-разнообразни форми. Общият белег на видовете от тази група е начинът, по който се разпръскват спорите. При узряване на глебата /вътрешността/, обвивката започва да се разпуква на късчета, които падат и разкриват зрелите спори.

Най-известните представители на този вид пърхутки са:

Главеста пърхутка

Полска пърхутка /Calvatia utriformis/ - плодното тяло е високото от 5 до 15 см, достига до 8-11 см в диаметър. Има обратно крушовидна форма, съставено е от две части. Горната е сплеснато сферичната, докато долната част е цилиндрична, подобна на пънче и набраздена надлъжно.

Гигантска пърхутка /Calvatia gigantea/ - тази гъба достига огромни размери, поради което е много лесно разпознаваема. Максималното тегло на една пърхутка от този вид е 10 кг, а диаметърът достига до 80 см.

Пърхутка Lucopendron – това са вид пърхутки крушовидна форма и диаметър не повече от 5 см. Срещат се предимно в горите и имат 15 представители. Външната обвивка има окраска, която е специфична за всеки отделен вид. Може да видите пърхутки със структура, която наподобява шипове, косъмчета, парцали или плочки. След изтриване на тази окраска, отдолу остава вътрешната обвивка, която е гладка. Всички пърхутки от този вид имат много добре развито краче, в което е разположена стерилната основа. Цветът на плодното тяло е от значение за определяне на видовете. По-известните представители на този вид са Зърнестата пърхутка /Lucoperdon perlatum/ и Иглестата пърхутка /Lucoperdon echinatum/.

Пърхутка Vascellum – в Европа се среща само един вид /Vascellum pretense/. Той обитава ливади, има малки размери и овален или закръглен външен вид. Външната и вътрешната му обвивка са много добре разграничени. Външната обвивка е покрита с гъсто наредени фини шипчета, които много лесно могат да се отстранят с ръка. Вътрешната обвивка представлява мембрана.

Събиране и съхранение на пърхутка

При закупуването на пърхутки трябва да обърнете внимание на външния им вид – те трябва да изглеждат здрави и да ухаят приятно. При някакви съмнения относно годността на гъбите въобще не ги купувайте. Ако събирате пърхутки се позовете на горните описания, но все пак бъдете много внимателни.

Събирането на гъби трябва да става от професионални гъбари, за да се избегнат неприятни и опасни инциденти. Пърхутките, подобно на други видове гъби не са много трайни, затова ги съхранявайте в хладилник и ги консумирайте възможно най-скоро след закупуване/набиране.

Пърхутка в кулинарията

Месото на пърхутка е много нежно, затова трябва да се съобразите с този факт по време на приготвяне. Най-подходящо е да я панирате – така е и най-вкусна. Възможно е да се изпържи в силно загрято масло, но за съвсем кратко време. Пърхутката може да се задушава или по-точно да се приготви с маслен сос. За целта разтопете масло и го разредете с бульон и подправки, а гъбите сложете съвсем накрая.

По желание може да консумирате пърхутката леко запечена. Нанижете я на постни шишчета или такива с месо. Няма много варианти за приготвянето на пърхутката, но за сметка на това, тя е една от най-вкусните гъби.

Ползи от пърхутката

Научни изследвания откриват редица полезни свойства в пърхутките, някои от които имат антитуморни, антивирусни и антибактериални качества. Спорите на гигантската пърхутка съдържат химически съединения от групата на пеницилиновите антибиотици.

Вреди от пърхутка

Опасността от консумация на пърхутка отново идва от вероятността за объркване с някой отровен вид. Добрата новина е, че гигантската пърхутка няма двойник с подобни размери, поради което трудно може да се обърка. Консумирайте само гъби от проверени източници и при най-малкото съмнение за отравяне потърсете лекарска помощ.

Прочети също:

- как се консервират гъби;

- как се сушат гъби;

- и как се съхраняват гъби;