Гъбите са растения, обединени в свое собствено царство гъби. Те се различават от останалите организми със своя примитивен начин на живот, като най-голямата част от тях се обособяват като почвени видове.
Заедно с бактериите, гъбите играят съществена роля в биосферата. Те имат способността да разграждат органични съединения посредством процесите на минерализация и гниене чрез неорганични вещества. По този начин се затваря хранителната верига, като неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения, за да изградят отново органични съединения.
Особеност при гъбите е, че те срещат във видове, отровни и противопоказни за човека. Затова е от ключово значение да се различават безопасните от вредните гъби, като за тази цел се разглеждат големината, цветовете и шарката на гъбите.
Манатарката е гъба, която може да се консумира. Тя дори притежава уникален наситен вкус и аромати. Тя може да се срещне в горите на средния пояс, като у нас тя се разпространява в Родопите, Стара планина, Странджа и Средна Гора. В следващите редове вижте как да разпознавате манатарката:
Можете да разпознаете марката по няколко показателя:
Плодово месо
Манатарката има плътно и здраво плодово месо. При по-узрели видове, то става меко. На цвят е бяло и не се променя, независимо дали се нарязва или разчупва гъбата. Манатарката е единствената гъба, която не променя цвета на плодовото си месо.
Тръби
При манатарката тръбите са дълги от 1 до 3 см. Те са почти освободени от пънчето и първо имат белезникав цвят, който става жълтеникав, а при застаряване – тъмнозелен.
Спори
Манатарките се разпознават по кафявозелените спори, а споровият прашец е тъмнокафяво-зелен.
Шапка
Шапката на манатарката има диаметър от 8 до 15-29 см. При млад вид тя е полукълбовидна, а при узрелите тя изпъква доста. Повърхността е гладка и при висока влажност е лепкава. Цветът на кожицата варира от белезникав до каменно-сив или светло-кафяв. Ръбът е подвит леко, а когато е разтворена гъбата той е добре изразен.
Вижте някои идеи за:
