Манатарки

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
5641649k
Манатарки

Манатарките /Boletus/ са род базидиеви гъби от семейство Манатаркови, чиито членове носят едноименното наименование манатарки. Съществуват някои видове от същото семейство, но друг род, които също се наричат манатарки.

В горите на България отделните видове манатарки са широко разпространени, но много високо ценена е обикновената манатарка. Спорообразуващият слой на всички видове манатарки е под формата на гъсти тръбички. Намира се в долната част на гуглата и често има форма на кръгла кифла. Пънчетата са дебели, най-вече в основата и са набраздени с цветни точки или мрежести ивици.

Видове манатарки

Обикновена манатарка /Boletus edulis/ - в нашата страна е известна под наименованията маматарка, самунка, меча гъба. Това е най-популярният представител на този род. Среща се на много места по света, особено разпространена е в Северното полукълбо. Гуглата при младите гъби е полукълбеста, а впоследствие се разперва с диаметър, който достига от 5 до 30 см. Цветът на гуглата е белезникав до кафяв, а повърхността ѝ е суха и сравнително гладка.

Пънчето ѝ има яйцевидна форма в началото, а височината варира от 7 до 25 см. Цялото е покрито с релефна белезникава маса, която е най-добре изразена в горния край. Месото на обикновената манатарка е бяло и плътно. Не променя цвета си при нараняване, има приятен вкус и аромат. При по-старите гъби, месото може да наподобява дунапрен.

Може да срещнете тази гъба в иглолистни и широколистни гори, които се намират както в планини, така и в равнини. В зависимост от климатичните условия може да бъде събирана от май до ноември месец. Смята се, че това е една от най-събираните гъби заради отличните вкусови качества и хранителна стойност.

Манатарка

Бронзова манатарка /Boletus aereus/ - позната е още под наименованието бронзовка. Има шапка която достига до 20 см, има полукълбовидна форма и подвит ръб. Когато достигне зряла възраст се напуква и разперва. Цветът на кожичката на бронзовката тъмно до шоколадовокафяв с бронзов оттенът, откъдето идва и самото наименование. Месото е бяло, много здраво, което при разрязване или натиск пожълтява.

Бронзовата манатарка има тръбички дълги около 1.5 см, които са разположени в непосредствена близост до пънчето. Порите на гъбата са жълти, а споровия прашец е жълтеникаво-зелен. Ще познаете младата гъба по сиво-жълтия цвят, докато старите на старата гъба е тъмнокафяво. Бронзовата манатарка се среща във всички планини в България, във всички гори, но все пак има предпочитания към широколистните гори. Расте по единично, през пролетта, лятото и есента.

Сиво-жълта манатарка /Boletus impolitus/ - обитава широколистните гори, разпространена е и повечето части на Европа. Шапката ѝ достига диаметър до 15 см. В началото е полусферична, по-късно е изпъкнала или плоско-изпъкнала.

Обикновено е гладка или леко фино напрашена, бледокафява или сивкава. Не променя цвета си при одраскване. Пънчето ѝ е издуто, цилиндрично или бухалковидно. Месото на младите гъби има блед лимонено-жълт цвят, по-късно става белезникаво. Не променя своя цвят при излагане на въздух. Ароматът на младите гъби е неопределен, докато на по-старите се оприличава на йод. Сиво-жълтата манатарка обитава предимно широколистни гори.

Борова манатарка /Boletus pinophilis/ - шапката ѝ е тъмно-червена до кафява, в някои случаи има тъмнолилави оттенъци. При младите гъби е покрита с бяла пудра, която изчезва при по развитите гъби. Обикновено достига до 20 см, но не е изключено да стане и по-висока. Месото на боровата манатарка е плътно и бяло, не променя цвета си. Под нежната кожица на шапката може да се види червеникава ивица. Има приятен вкус, почти без миризма. Среща се в иглолистни гори със смърч и бор, в редки случаи в букови гори. Появява се рано през пролетта и продължава да расте до края на есента.

Хлебна манатарка /Boletus regius/ - в нашата страна е известна като царска гъба. Разпространена е и в Южна Европа. Гуглата е полукълбеста при младите гъби, а по-късно е изправена или плоска с диаметър от 5 до 20 см. Пънчето ѝ е оцветено в жълто, има кафеникави петна в долния край. Има твърда и плътна структура. Месото е лимоненожълто, а при пънчето – червеникаво. Не променя цвета си при нараняване, има приятен вкус и аромат. Расте в широколистни гори, среща се много рядко и затова е вписана в Червената книга на България.

Състав на манатарките

Свежи манатарки

Манатарката съдържа до 35% пълноценен протеин, който включва глутамин, аргинин, левцин и тирозин. В нея има голямо количество витамин РР и никотинова киселина, различни микро- и макроелементи. С консумация на манатарката тялото се снабдява с витамини от В-групата, витамин С, витамин Е и витамин D.

100 г манатарки съдържат:

- 26 калории;

- 1.6 г въглехидрати

- 0.7 г мазнини

- 3.3 г белтъчини.

Количеството на вода е около 95 мл. В манатарката няма холестерол.

Избор и съхранение на манатарки

Купувайки си манатарки трябва да обърнете внимание на външния вид и миризмата. Не бива да бъдат наранени, с лош аромат и съмнителен вид. Ако искате сами да събирате тези гъби, бъдете много внимателни. Съхранявайте манатарките в хладилник, но най-добре ги консумирайте веднага след като се сдобиете с тях.

Манатарки в кулинарията

Паста с манатарки
Снимка: Ivelina

На първо място, трябва да почистите и измиете много добре манатарките преди термична обработка. Съществуват определени особености в почистването. Първо, трябва да махнете жълтеникавата част, която се намира под шапчицата. Това са спорите, които имат консистенция на гъбичка и при готвене се разкашкват и поемат много течност. Освен това нямат особено вкусови качества.

Манатарките могат да се пържат, да се добавят в супи и сосове за спагети, да се панират. Ако искате да запържвате по-голямо количество от тях, не ги изсипвайте наведнъж в тигана, защото отделят много течност.

Ползи от манатарките

Вътрешността на тези гъби се усвоява много добре от стомашно-чревния тракт и няма нужда от наличието на допълнителни стомашни сокове. Витамините и веществата, които се намират в тези гъби, ги правят ценна част от здравословното хранене. Хранителните вещества поглъщат токсините и ги отстраняват от организма.

Вреди от манатарките

Манатарките имат отровни двойници, от които най-опасният е дяволската гъба. Бъдете внимателни, а при възникването на проблем след консумация на манатарки незабавно се обърнете към лекар. В някои случаи дори ядливите манатарки могат да предизвикат стомашен проблем, но това не е опасно за живота състояние.

А с няколко свежи манатаррки може да приготвите:

- паста с гъби;

- гъбени супи;

Прочети също как се разпознава манатарката, как се консервират манатарки и как да замразяваме манатарки.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest