Обикновената челядинка /Marasmius oreades/ е вид базидиева гъба, която се среща много често в територията на нашата страна. Другите наименования на челядинката са джуджулка, кокошинка, гвоздейка и челадинка. Челядинката има шапчица, която в младо състояние е звънчевидна, а в по-узрял вид е развита – гуглата вече е развита, широко дъговидна, с плоска гърбица в средата.
Диаметърът на малките челядинки достига между 2 и 6 см. Ръбът на шапката в началото е подвит навътре, но по-късно се изправя и дори се извива нагоре. Кожицата на челядинката е гладка и гола, при изсъхване се набръчква, а понякога може да се напука дори. Месото на гъбата е много тънко и жилаво, има бял или бледожълт цвят. Вкусът му е много приятен, а мирисът наподобява бадеми. В началото челядинката има охрено-кафяв цвят, но по-късно избледнява до охрен цвят.
Важно е да се отбележи, че оцветяването на челядинката варира според влажността. В сухи условия цветът е по-блед, независимо то възрастта на гъбата. При наличието на влага потъмнява до бледокафяв.
Челядинките се срещат в Европа и Северна Америка, но навсякъде е силно ценена ядлива гъба. В нашата страна се среща предимно в тревата по пасища, поляни, градини и ниви. Казват, че лесно се разпознава и освен това расте всяка година на едни и същи места /стига да има достатъчно влажност/. Освен това расте на големи групи, много рядко единично. Понякога групата от челядинки толкова се разширява, че формира т.нар. „самодивски кръг“. Челядинката расте от април до октомври месец.
Обикновената челядинка има пластини, които са разположени нарядко, свободни от пънчето, широки, дебели и белезникави. Пластинките са по-светли от гуглата, редуват се по-къси с по-дълги. Спорите са яйцевидни със заострен край, гладки и безцветни. Споровият прах е бял. Пънчето е плътно и цилиндрично, а при старите екземпляри е жилаво и кухо – не става за консумация.
Избор и съхранение на челядинки
Челядинките са вкусни гъби, които могат да се открият на пазарите и в магазините. Избирайте добре изглеждащи гъби, които имат хубав аромат и никакви следи от разваляне. Гъбите не са трайна храна, затова по възможност ги сгответе веднага след закупуване. Ако все пак се наложи, съхранявайте ги в хладилник. Челядинките могат да се сушат.
Челядинки в кулинарията
Челядинката е много добра ядлива гъба. Преди кулинарна обработка я почистете и измийте добре. Гъбата е подходяща за мариноване, готвене в масло или комбиниране с месо и зеленчуци.
Сред своите родственици, челядинките се отличават най-вече със своя фин вкус. Гъбите се тежко ястие, но челядинки се нареждат в най-леката категория в това отношение. Това я прави много добър избор за гъбени супи. Най-лесният начин за такава супа е комбинация от челядинки и картофи, масло и подправки като черен пипер, сол, лук, щипка девесил. По желание сложете фиде на тази супа и я застройте. Освен лесна, тази супа е и много вкусна.
Челядинките са подходящи и за задушаване или пържене. Запържвайте я с масло – предпочитаната мазнина при всички видове гъби. Челядинката е гъба, която не изисква кой знае какво подправяне, а най-хубавата новина е, че може да се консумира в по-големи количества.
Отровни двойници на челядинката
Челядинките имат два много отровни двойника – Clitocybe dealbata и Clitocybe rivulosa. И двата вида са силно отровни, което само потвърждава факта, че беритбата на челядинки и всякакви безопасни на външен вид гъби е изключително опасна. C. dealbata е сравнително по-бледа от челядинката, докато C. rivulosa е по-кафеникава.
Пластинките и на двата вида отровни гъби са сраснали със стъблото и се спускат надолу по него. Гуглите им са вдлъбнати в центъра – мястото, където ядливата челядинка има пъпка. Все пак тези разлики може да не се забележат от неопитните гъбари, което крие много сериозни рискове за здравето. Опасността от консумация на отровни гъби се крие в късната поява на симптоми и протичащите през това време сериозни увреждания. Затова при най-малките съмнения за нередност се обърнете към лекар, за да избегнете евентуални тежки последствия.
