Кои гъби са ядливи и как да ги разпознаваме

Гъбите са едно специално допълнение на всяко хранене, а когато сме запознати с различните видове ядливи измежду тях, можем да разнообразим кулинарните си експерименти.

Видове ядливи екзотични гъби

Екзотичните гъби придават силно богат и понякога необичаен вкус при готвене и могат да се закупят от някои вериги магазини. Култивирането им започва с отглеждане в контролирана среда и са гарантирано безопасни за консумация. Понякога са по-скъпи от печурките и другите използвани масово гъби, но като рядко кулинарно изкушение, си струват допълнителните пари и усилия, за да се намерят.

Шийтаке гъби. Тези гъби са известни също и като черни горски гъби или златни дъбови гъби. Те се отглеждат най-вече в Япония, Китай, Южна Корея, Виетнам и Тайланд. Когато са пресни, цветът им варира от светло-златисто-кафяв до тъмнокафяв. Те имат широка шапка с твърда месеста структура. Пънчето им е твърдо и жилаво. Шийтаке са на разположение в изсушена форма на българския пазар. Изсушени гъбите могат да се съхраняват дълго време и да се консумират след накисване във вода.

Еноки Гъби. Гъбите Еноки са известни също и като Енокитаке или Енокидаке. Имат бяла шапка и дълго, тънко пънче. Еноки растат в букети като карфиола, така че трудно се разделят на единични гъбки. Те имат хрупкава тъкан, плодов аромат, сладникав вкус и са изненадващо, но и добро съчетание като суров продукт в плодова салата! Ако ги използвате в готвени ястия, ги добавете в последния момент, за да запазят цялостта и наситеността на аромата си.

Видове диворастящи ядливи гъби

Кладница. Кладницата се среща в широколистни гори, растяща върху дърветата. Тя е леко жълто-кафяво или кремаво-сива на цвят, с голяма ветрилоподобна шапка и късо пънче. Тази гъба има деликатен аромат, така че е добре да бъде приготвена с малко подправки и семпло, за да се запази вкусът й.

Мръчкула. Мръчкулата, наричана още и смръчкула, смръчка, може да бъде намерена в няколко цветови разновидности, включително: черно, златисто и бяло. Тя изглежда като конусообразна, островърха гъба и е напълно куха отвътре. Мръчкулата се бере прясна през пролетта или се съхранява сушена през цялата година. Готви се в масло и се добавя към крем супи и сосове. Тази гъба има приятен гъбен вкус и аромат.

Красива манатарка. Тази гъба има сивкаво-бледо до охра-сивкаво оцветяване на шапката и хубава полусферична форма с правилно разположени пластинки. Гладката, й месеста тъкан има богат земен вкус и е най-често приготвяна с масло и чесън. Може да посинее леко при нарязване.

Полска печурка. Полската печурка има приятно и вкусно месо. Шапката е леко разтворена, със сферична форма, като при узряване се разтваря все повече. Тя не е особено месеста, кремаво-бяла е, в редки случаи и леко жълтее. Има допълнително оцветяване по повърхността си от кафеникави люспички. Месото е бяло и плътно. Може да има бледожълт или розов оттенък при по-зрели екземпляри. Пластинките на полската печурка са широки, добре изпъкнали и розовеещи. Пънчето е сравнително дебело и ниско.

Пачи крак. Пачият крак е гъба известна у нас като лаберка и жълтурка. Тя е жълто-оранжева на цвят и изглежда като обърнат чадър. Шапката е нагъната и вдадена навътре. Повърхността й е гладка и леко суха. Пънчето на пачия крак е месесто и жилаво. Тази гъба няма правилно оформени пластинки, а вместо тях са развити плътни, изпъкващи жилки, които са разположени по продължението на пънчето. Пачият крак има богат и наситен плодово-горски вкус и аромат. Може да бъде набрана през лятото и есента.

Челядинка. Челядинката се среща в България още с имената: джунджулка, кокошинка, гвоздейка. Шапката й е изпъкнала с приповдигната средна част. На цвят е кремаво-кафеникава, стигаща до по-наситено охрена. Има набраздяване на ръба на шапката. Пластинките на челядинкaта са плътни, разположени с отстояние едни от други и не са сраснали с повърхността на пънчето, което обичайно е по-бледо от това на шапката и е високо, и тънко. Месестата част на челядинката не е особено жилава, но е плътна и с приятен вкус.

Булка. Гъбата булка, наричана още и яйченик, има полукълбовидна форма на шапката с открояващ се оранжево-червен цвят. Месестата част е жълтеникава на цвят и с плътна структура. Ръбът при по-младите гъби е сраснал към повърхността на пънчето. Пластинките са жълти и свободно отстоящи едни от други. Пънчето е цилиндрично и има жълтеникав пръстен. В началото на растежа на гъбата има едно общо було, откъдето идва и названието й, което я покрива и което се пропуква впоследствие. По повърхността на шапката може да останат части от него. Булката има приятен вкус, напомнящ на орех.

Сърнела. Една от най-събираните гъби в България- сърнелата, е популярна с приятния си гъбен вкус. Шапката й, при напълно узрели екземпляри, е разтворена перпендикулярно на пънчето, плоска е и с леко оформено възвишение в средната част. Понякога шапката може да се вдаде навътре, а пластинките да се разперят нагоре. Те са ясно очертани, широки, бледи до светло-кафеникави на цвят и не са сраснали с пънчето. Шапката на сърнелата има леко кафеникави нюанси с по-тъмно кафяви люспици, които лесно се отстраняват. Пънчето на сърнелата е високо, достигащо до 40 см, втвърдено и кухо. Има ресници оцветяване в кафяво по него, а в горната му част е разположен подвижен, двуслоен пръстен.

Масловка. Масловката е планинска гъба и се среща в районите с иглолистни гори. Шапката е кълбовидна, с оранжево до кафеникаво-охрено оцветяване. Пънчето е ниско, стига максимално до 11 см., дебело, с ясен, светло-жълтеникав цвят. Има малко пръстенче, което е разкъсано. Месото на масловката е бяло, с лек розовеещ нюанс до бледо лимонено-жълт. Вкусът му е сладникав, приятен и плодов. Кожицата на масловката лесно се обелва и трябва да се отстрани преди готвене.