В България най-разпространените отровни гъби са червената, бялата и зелената мухоморка, както и дяволската гъба. За да бъдат добре различени от ядливите гъби, на които са двойници, трябва да бъдат опознати като морфология и отличителни белези.
Червена мухоморка
Шапката на червената мухоморка в началото на развитието си има свита форма подобна на яйце. При порастване става кълбовидна до плоска. Има ярко изразено оцветяване в оранжево-червеникаво до наситено червено. По повърхността на шапката, която е гладка и леко лъскава, има различни участъци с бяло оцветяване - най-често описвани във формата на малки пъпчици.
При по-големите екземпляри шапката може да достигне над 30 см. в диаметър. Пънчето на червената мухоморка е бяло до леко кремаво и високо до 25 см. Пръстенът му е силно изразен, единичен, бял, като долната му част виси и е леко надиплен. Пластинките не са сраснали с пънчето, добре очертани и разположени са, с леко отстояние едни от други.
Месото на червената мухоморка е бяло, като е възможно да са останали пигментирани в жълто и червено участъци от самата шапка в него. Тази мухоморка има приятен гъбен вкус, което я прави по-трудно разпознаваема като отровна, след като вече е консумирана.
Появата на първите симптоми от отравяне може да варира от 30 минути до 3 часа. Те се характеризират с гадене, повръщане, понижаване на кръвното налягане, притъмняване пред очите, изпотяване, слухови и зрителни халюцинации, затруднено пазене на равновесие, еуфория или сънливост, което да доведе и до загуба на съзнание.
Тази гъба е фолклорно известна и често срещана в народните предания и приказки. Широко позната е с това, че изображението й се ползва в много детски книжки за илюстрация. Името й произлиза от практиката да се унищожават с нея мухи и насекоми. Слабо до средно отровна - често е бъркана с вкусната ядлива гъба-булка. Самият Клавдий е бил отровен с червена мухоморка, смятайки, че му е приготвена и поднесена точно булка.
Различителните белези между двете гъби са, че отровната мухоморка има бяло до белезникаво-кремаво пънче и пластинки, докато булката има по-ясно изразен цвят в жълтеникаво. По шапката на булката могат да останат едри, безредно разпръснати парцалчета, докато при мухоморката пъпчиците са почти еднакви по-големина и имат по-силна симетричност на разположение. Шапката й прилича на заскрежен с бели оцветявания червен бонбон. Цветът на шапката при булката е оранжево-червен с разпръснат цвят на жълтеникаво, докато червената мухоморка има по-хомогенно разпределен и наситено червен цвят. Препоръчително е да се берат напълно узрели екземпляри от булката, защото така стават по-различими отделните части от строежа й спрямо тези на нейния отровен двойник - червената мухоморка.
Бяла мухоморка
Бялата мухоморка е силно отровна гъба. Отравянето с нея се съпровожда от силни болки в стомаха, повръщане и диария. Ненавременното разпознаване на симптомите може до доведе до чернодробна и бъбречна недостатъчност, и до смърт.
Бялата мухоморка вирее и в широколистни, и в иглолистни гори. Плодното й тяло при млади екземпляри е яйцевидно по форма и има бяло общо покривало. Шапката на тази гъба е по-малка от зелената мухоморка и достига до 8 см. в диаметър. При узряването си тя се разтваря и от яйцевидно-заоблена се превръща в почти плосковидна. Цветът й е бял до леко белезникаво-сивкав. Рядко се забелязват остатъци от общото покривало. Повърхността на шапката е гладка, а при дъждовно време- лепкава. Ръбът й е в началото сраснал с пънчето, а после се изправя и понякога се напуква.
Пластинките на бялата мухоморка са свободни от пънчето, не винаги еднакви на дължина, бели на цвят, тясно разположени едни до други под шапката. Месото на гъбата е бяло с напомнящ на ряпа неприятен, лют вкус. Пънчето е с лукоподобна форма в основата си, с явни следи от общото разкъсано покривало. Има бял цвят и е гладко на допир. Пънчето има и пръстен в горната си част, който е широко разположен и бял.
По-младите плодни тела на бялата мухоморка могат да бъдат сбъркани с малките полски печурки. Разликата между тези две гъби е в оцветението на пластинките. При печурките те розовеят, а при бялата мухоморка - са бели. Понякога докато са още малки белите мухоморки, могат да бъдат припознати за сърнели. Сърнелите обаче имат ясно кафеникаво вариращо в различни нюанси оцветяване, както по шапката, така и по пластинките. Отличителното при тях, което ги прави лесни за разпознаване от белите и зелените мухоморки, е това, че сърнелите имат по-голяма височина- до 40 см. достига само пънчето им.
Зелена мухоморка
Зелената мухоморка, наричана в някои краища на България пакостница, е силно отровна, смъртоносна гъба. Първите симптоми, че сме консумирали точно такава гъба, са остри и нетърпими стомашни колики, повръщане и диария, главоболие и загуба на съзнание. Нелечението може да доведе до чернодробна и бъбречна недостатъчност, и смърт.
Зелената мухоморка се намира в широколистни и иглолистни гори през лятото и есента. В началото плодното й тяло е обгърнато от общо покривало, а шапката й има яйцевидна форма. При узряване достига до 16 см. в диаметър, а цветът е жълтеникаво-зелен и/или зеленикаво-маслен до зеленикаво кафенеещ, като нюансът на оцветение избледнява към периферията й, която може леко да се накъса при по-старите гъби. Шапката е също така гладка и с бели остатъци от разпукалото се покривало.
Рядко се срещат зелени мухоморки с бял цвят, но има и такива случаи. Месото на гъбата е бяло до леко жълтеникаво-зелено, със сладникав вкус, а понякога може да има мирис на суров картоф. Пънчето е високо до 12 см и е удебелено в основата. Има бял до жълто-зеленикав цвят с леки зеленикави очертания по продължението си. Може да са ясно забележими следите от разпуканото общо було по него. Пръстенът е белезникав до жълтеникав, ясно очертан, широко разположен, набразден.
Пластинките на зелената мухоморка са плътни, свободни от пънчето, малко отстояващи се като разстояние едни от други и с бял до леко жълтеникаво-зелен цвят. Тази гъба може да бъде сбъркана с ядливите печурки, особено когато се берат по-млади екземпляри. Още докато е малка, зелената мухоморка е обвита от общо покривало, което пречи да се направи отличителен анализ на строежа й. Също така нейните пластинки са бели до леко зеленеещи на цвят, докато при печурките те розовеят и/или кафенеят. Понякога и двете гъби могат да споделят общ подземен мицел, затова избягвайте да берете печурки в близост до зелени мухоморки или до откъснати гъби, които приличат на тях. Зелената мухоморка може да се обърка и с гълъбки, но при тях обаче не съществува пръстен и волва.
Дяволска гъба
Дяволската гъба, наричана още Синкавица заради цвета, който изпуска от месестата си част, е отровна гъба. Симптомите, които човек проявява при консумацията й, са тежко повръщане, диария и главоболие.
Дяволската гъба расте върху варовити почви и се среща, както в широколистни гори, така и в иглолистни. Шапката й достига до 20 см. в диаметър с кълбовидна форма в ранната фаза на узряване. По-късно се разперва. Има червен цвят, който се покрива от сребристо-сива до сиво-зеленикава, бледо-кафеникава кожица. Повърхността й е гладка и леко набръчкана. Ръбът на шапката е в началото вдаден навътре, а впоследствие се разгръща и изравнява.
Месото на гъбата е плътно, дори тлъсто, жълтеникаво на цвят и бързо посиняващо при разрез. Пънчето достига до 15 см. Понякога е удебелено и прилича по форма почти на шапката. От горната част по продължението на пънчето надолу цветът на гъбата варира от жълтеникав до жълто-червеникаво-кафяв. Пластинките при дяволската гъба са тръбички. Те са жълти, до жълто-зеленикави с кръгли червеникави пори и са незаловени за пънчето.
Дяволската гъба често се бърка с манатарката, която обаче не посинява при разрязване, за разлика от отровния й двойник, и няма същите оранжево-червени тръбички. Изключение правят кадифената манатарка и огнената манатарка, които също могат да посиняват при разчупване и то доста забележимо.
Коментари