Царската манатарка /Boletus regius/ е от семейство семейство Boletaceae (Манатаркови). Тя спада към неотровните гъби в България и е годна за консумация.
Наричат я още хлебна манатарка, царска манатарка, царска гъба.
Шапката на гъбата нараства до 20 см в диаметър. Първоначално е полусферична, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. На цвят варира от розова, тъмнорозова до розово-червена, суха, гладка, не посинява при нараняване.
Тръбичките на шапката първоначално са лимонено жълти, после стават жълти и накрая жълти с маслиненозелен тон. Промените се налагат поради остаряването на гъбата. Важно е да се знае, че тръбичките не посиняват при излагане на въздух, за да се прави разлика спрямо други гъби. Порите са със същите цветове и също не посиняват при нараняване или откъсване.
Пънчето е цилиндрично до бухалковидно, понякога подчертано разширено или изтъняващо към основата. На цвят е жълто или лимонено жълто. В основата понякога се срещат червени до тъмночервени петна особено при продължително изсушаване. По цялата дължина или най-малко в горната половина с добре развита мрежа. Повърхността на пънчето също не посинява при нараняване.
Месото е лимонено жълто или ярко жълто, понякога бледо до мръсно розово в основата на пънчето. Не посинява при излагане на въздух. Понякога малко почервенява при изсушаване. Без особени миризма и вкус.
Споровият прах е жълто-кафяв, а спорите са с размери 10.5–16 × 3–5 μm и са вретеновидни, гладки, жълтеникави.
Хлебната манатарка расте в широколистни гори, в които микоризира с дъбове, бук или кестен. В Европа е широко разпространена, но отсъства от северните страни и се среща по-често на юг.
Среща се в широк времеви интервал през годината - от месеците май до октомври.
Ядлива гъба с отлични вкусови качества. Подходяща е както за готвене, така и за консервиране.
Коментари